Какъв е Европейският дневен ред на България през 2023 г.? Той безспорно включва присъединяването ни към Шенген, предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост и присъединяването към еврозоната.
Как се движи страната ни към тези външнополитически цели?
"За да може да успее всяко едно от нещата като основни цели, които сме си поставили във външната политика, трябва да имаме добро взаимодействие между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. За много от тях ни трябват законови промени, които трябва да бъдат изпълнени от работещ парламент, затова е много важно да бъде сформиран такъв и той да просъществува, за да може вече подготвените законопроекти от служебното правителство да бъдат приети. Това важи както за присъединяването ни към Шенген, така и към ОИСР и еврозоната, но касае и Плана за възстановяване и устойчивост. Зависи до голяма степен от нас и способността ни да покажем политическа зрялост."
Това каза в интервю за БНР зам.-министърът на външните работи Велислава Петрова.
“Очертаните приоритети са ключови във външнополитически план не само за по-силната интеграция на България в рамките на ЕС, каквато може да се постигне чрез членството ни в Шенген, но също така със създаването на един нов имидж на страната ни, какъвто присъединяването ни към ОИСР например дава. Това е организация на най-добрите практики и политики. И бидейки част от нея, България има възможност да изгради имиджа на държава, която може да бъде достоен партньор“, посочва още тя.
Какво трябва да направи страната, за да приключи успешно присъединяването към ОИСР?
“През изминалата 2022 г. преминахме в една много ключова фаза на процес на присъединяване с факта, че беше одобрена Пътната карта за България. С това останалите държави членки на ОИСР показаха своята готовност да се работи за това България да бъде приета в организацията.
В момента започна един не толкова политически, а по-скоро технически етап от присъединяването, който изисква различните ресорни министерства, различните институции да направят самооценка на настоящото законодателство. Хубавото в случая е, че част от нашето законодателство вече е синхронизирано с това на ЕС заради членството ни в Съюза“, казва още тя в ефира на “Нашият ден“.
Шенген…
“Работата по линия на Шенген беше изключително интензивна в рамките на изминалата година, показахме, че можем да работим много координирано.
Започнахме годината с много държави, които показаха скептичност към нашето присъединяване – и Германия, и Франция, и Дания бяха скептични в началото на изминалата година. В края на годината не само, че получихме изключително добра оценка от Комисията, изключително положителен доклад, но стигнахме и до ситуация, в която само две държави сложиха резерви. Как да адресираме тези резерви, е разковничето за тази година.
България отдавна е изпълнила всички критерии за влизане в Шенген и отново го доказа миналата година. Резервите на Нидерландия са свързани с върховенството на правото у нас и начина, по който се отчита главният прокурор. Резервите им са свързани с това дали можем да покажем конкретни стъпки за изграждане на механизми против корупцията и отчетността на главния прокурор. Те поставят тези две групи от закони в центъра на техните искания.
Докладването за България за върховенство на правото ще се случи в средата на тази година, през юни. Очаква се дотогава ние да сме направили съответните законови промени по тези две линии“, коментира още Петрова и допълва:
“Австрия може би изненада много държави, като показа резерви за присъединяването на България и Румъния към Шенген в края на миналата година, но те поставиха на преден план факта, че Шенген работи в настоящия му вид, защото не може да контролира миграцията.
Въпросът за контрола на миграцията стои не само пред България, ние, като държава, чието географско положение предполага, че сме външна граница на Съюза, ако сме член на Шенген, ще бъдем и външна граница на Шенген, затова сме и обект на много по-сериозен миграционен натиск. Оттам сме обект на критика, че не се справяме с натиска, но това е натиск, с който би се затруднила всяка държава в нашата ситуация“, казва още зам.-министър Велислава Петрова в интервю за БНР и посочва:
“Предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост е още една тема, по която ни предстои тежка и сериозна дискусия с Европейската комисия. Първите индикации, които получаваме от там, са, че е възможен такъв диалог, може по изключение да се прави такова предоговаряне, но това ще бъде дълъг процес.
За сроковете ще може да кажат от Европейската комисия, но със сигурност не става въпрос за месец или два."
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg