Първата за годината изложба в галерията на Гьоте-институт е живопис и нейната тема е свързана с позицията, заемана от живописта в днешната масова, визуална култура. Тази позиция е именно отказ от радикални жестове, манифести, нови революции и теории, с други думи – тишина. Въпреки това живописта се оказва под прожекторите на международната сцена, може би като контрапункт на повсеместната цифровизация и виртуализация и желанието за връщане към "аурата" на творбата след нейната техническа възпроизводимост (В. Бенямин).
В изложбата участват: Албена Петкова, Анжела Терзиева, Гергана Николова, Елена Велкова, Мариана Танчева, Пламена Димитрова и Яна Стойчева.
Името "Понякога тишината" препраща директно към някои заглавия от подбраните произведения ("Тишина" на Анжела Терзиева, "Наречи нещата в тишина" на Яна Стойчева). Тишината не е просто липса на звук, но и предпоставка за прозрение, интуитивен опит, както и копнеж по неназовимото, бунт срещу шумния свят, борба за интимност. От различните възможни нейни проявления, различните тишини – на утрото, в очакването, между думите на човека срещу нас – зависи крехкият баланс и ритъмът на нашето ежедневие. Тишината може да е осезаема до видимост – между гръмотевиците или при сбогуване с любим човек, като покрива диапазона между творческото уединение и изолацията.
В областта на изкуството тази тема се простира далеч отвъд музиката (Джон Кейдж) и звуковото възприятие, бидейки застъпена в естетиката (Сюзан Зонтаг, Макс Пикар), поезията (Рилке), драматургията и визуалните изкуства с техния уклон към минимализъм и концептуализъм от началото на 20-и век. Сред най-големите "интепретатори" на тишината и творческата й роля са Сюзан Зонтаг и швейцарският философ Макс Пикар, за когото рефлексията върху тишината е "всесетивно изживяване на неизвестното на земята, на света като чудо". Цитатът е от Силвия Борисова, доцент по естетика в БАН, която също така пише в своя труд "Естетика на тишината и мълчанието", че "тишината е най-абстрактното и най-конкретното нещо, което можем да си представим – най-крайната естетическа реалия, с осъзнаването на която откриваме най-дълбокото ниво на собствената си сетивност".
Изложбата се открива този четвъртък, 19-и януари, от 18 часа, в Гьоте-институт, София.
По случай финисажа на 17-и февруари 2023 г. е предвидена и дискусия с участието на доц. д-р Силвия Борисова (БАН) и културолога д-р Кирил Василев (СУ "Св. Климент Охридски"), които ще разговарят върху темата на изложбата.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg