Третият мандат – каква е процедурата по Конституция

Очаквано, в началото на седмицата дойде и редът на третия мандат. Конституционните условия за неговото връчване и опит за реализация са малко по-различни. Логиката на заложения в Конституцията още един мандат след първите два е даде последен шанс за излъчването на редовен кабинет. 

Това е третият и последен възможен мандат за съставяне на правителство в рамките на 48-ото Народно събрание. Той се връчва от президента на избрана от него парламентарно представена сила, след като първият и вторият мандат са връчени на две от най-големите формации в НС. Мандатите не бяха реализирани. Какво следва след връчването на третия проучвателен мандат? Ще имаме ли редовно правителство?

Д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", коментира и прогнозира в "Законът и Темида":

"Вън от добронамереното пожелание, шансовете за бъдещо правителство в рамките на 48-ото НС за съжаление не са големи. Днес, доколкото бе анонсирано, ще се проведе среща на лидерите в парламента. Но като че ли се очертават нови избори."

Законови срокове

"Терминът "предсрочни избори" получи популярност, но това са си нормални избори. Това, че парламентът не е успял да изкара пълния мандат, не прави изборите предсрочни. Продължителността на служебното правителство зависи от това дали ще бъде излъчено редовно правителство. И ако няма редовно правителство, то тогава продължаваме със служебното. Дали ще бъде в същия персонален и структурен състав, или ще бъде променен, то това вече зависи от самия президент. Но така или иначе ще има служебно правителство, докато не бъде излъчено редовно от парламента. Така е по Конституция.

За разлика от първите два проучвателни мандата, които връчва президентът, Конституцията не обвързва президента със срок, в който да връчи проучвателен мандат при връчването на първите два мандата. Докато при третия мандат президентът е обвързан с едноседмичен срок, който вече е спазен. За разлика от първите два пъти, при третия мандат обаче липсва едноседмичен срок за съставянето на кабинет. 

Тъй като обстановката е малко по-различна и Конституцията не предвижда срок, то бихме могли да приемем, че е налице т.нар. "разумен срок", в който третият опит за съставяне на правителство може да има повече от една седмица. Този разумен срок не следва да бъде прекомерен. Няма легална дефиниция за разум срок – той се определя от моментното състояние."

Д-р Колев смята, че е твърде рано и необосновано още да се говори за отговорност на президента и възпрепятстване на провеждане на изборите за парламент. Засега публичните му изяви показват, че президентът подтиква парламентарните групи към разуми и компромиси за образуването на правителство.

Юристът е категоричен, че фигурата на служебното правителство носи своята ценност, има свое място в конституционния модел и не бива с лека ръка да се отхвърля този модел. 

Още за това има ли конституционна забрана за предишните двама кандидати за министър-председател да участват в предложеното правителство от БСП, и доколко президентът се съобразява по Конституция с волята на съответната парламентарна група - мандатоносител; и дали се намираме в конституционна криза – можете да чуете пълното интервю от звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор на Таня Любенова с д-р Орлин Колев в ''Законът и Темида''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Снимка – БНР