Колко и как нововъзникващите технологии променят нашата действителност и къде е границата между полезността и зависимостта от тях? Защо специалистите, работещи в различни сфери на интернет технологиите, се обединиха в общност, наречена “КиберКЛУБ“?
“Фундаментално ясно е, че когато се дигитализираме и използваме устройства, които имат слабости, тези слабости се разучават или са публично видими, а хората, които имат интерес, ги използват и по този начин извършват киберпрестъпления“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ясен Танев от “КиберКЛУБ“ и допълва:
“Хакерската атака не е героичен акт, това е престъпление, така че безотговорността на потребителите, любовта им към непроверените нови технологии и мотивацията на извършителите, създават идеална среда. Бързият интернет пък разнася слуховете и информацията моментално. Това е причината, за да имаме повече атаки или да знаем, че повече се случват."
“В 70% от случите на атака, човекът е този, който стартира копчето и активира сам вирус в собствена среда. Хората са най-лесно атакуемите и без да осъзнават, са риск за себе си, колегите и семействата си“, посочва още той.
“Нашата страна е много странно място, защото асиметрията, в която България излъчва повече атаки, отколкото получава, продължава да бъде активна. Това е защото има страшно много зомбирани компютри, пиратски мрежи и незащитени системи, така че, когато някой ги удари, той започва да ги използва. На трето място по атака към България са български адреси, което означава, че дори да ни изключат от света, ще продължаваме да се съсипваме вътрешно. Като използваш пиратски софтуеър и необновена версия на операционната система, като те мързи да си я обновиш и не спазваш правилата на цифровата хигиена, шансът да станеш част от зомби мрежа е голям“, посочва още той.
“Факт е, че винаги в основата е човекът. Много важно е да говорим за една киберкултура. Сякаш страдаме най-много от нейната липса. За никого не е тайна, че в България сме сред последните места по дигитална култура. Когато говорим за киберсигурност, не се ограничаваме само в хакерски атаки, но и със запознатостта с рисковете в интернет за потребителите.
Проведе се една анкета, в която 100 български компании бяха запитани дали са били обект на хакерска атака в последната една година, около 40% отговарят “не знам“, което е много тревожен факт“, казва в “Нашият ден“ Кристина Ескенази от клъстер "Изкуствен интелект".
“Отговорността не е само на хората, които пазят компютърните системи, но и на тези, които ги използват. Често започнахме да чуваме след дадени атаки, че дадена компетенция на конкретен експерт не е била достатъчна. Когато говорим за тези експерти, те са хората, които 7 дни в седмицата, 24 часа и 365 дни в годината, се опитват да обезпечат всички системи, за да нямат нито един пробив. Това не е възможно, ако само този човек от дадената компания реши да го прави. На атакуващия му трябва само едно-единствено нещо да бъде компрометирано, за да проникне в системата, на другия му трябват около 20 хил. различни точки, които трябва да бъдат обезпечени. Чест от тях са обезпечени още по време на интеграцията, когато има замесени хора, които ги използват. Има изключително много елементи, които са неясни обаче.
Много пъти може да видите в интернет как даден предмет, определен да се използва по един начин, се използва по още седем-осем различни начина, които производителят не е предполагал“, казва в “Нашият ден“ Антон Пулийски, един от основателите на “КиберКЛУБ“ и пояснява:
В момента хората разполагат с телефони, които надвишават около стотици пъти компютърната мощ, която е имал първият компютър, с който е изстреляна първата совалка в космоса. Те ги използват по начин, който компрометира своята сигурност, като започват да използват същите устройства, които използват в личния живот, и да извършват работни процеси, което в дадени компании е напълно забранено, но е доста по-лесно, вместо да отидат до компютъра, да вкарват всички пароли и всичко, което им е казал IT специалистът. Това са много лоши практики."
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати, отговаря на слушателски въпроси в ефир. Задължения към Топлофикационни дружества и защита на правата на потребителите на топлинна енергия ПРЕД СЪДА. Въпросите, свързани със задължения към топлопреносни..
Какви са новите предизвикателства пред киберсигурността в здравния сектор и местната власт. Рискове и опасности за младите в интернет. Гост на предаването "Законът и Темида" е проф. Илин Савов – експерт по специални разузнавателни средства, киберсигурност, киберзащита, противодействие на киберпрестъпления и злонамереното използване на изкуствен..
На 21 септември 2025 г. България ще бъде част от международната инициатива "Заедно за мир" – глобална молитвена верига, която ще се проведе едновременно на четири континента. За събитието пред редактора Таня Любенова разказа инструкторът по въздушна йога Людмил Дренски . Той подчерта, че в инициативата ще се включат различни градове и..
Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист. "Има..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg