Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Деян Енев и Ангел Иванов в разговор за Бог и вярата

| обновено на 24.01.23 в 16:39
Снимка: Pikrepo

Някакви седмици след Рождеството, когато сме празнували рождението Му, а преди всичко е трябвало и трябва да Му благодарим за Доброто. И едни месеци, преди да имаме повод да осъзнаем саможертвата – толкова висша, чиста форма на любов. "Какво се случва" повдига завесата на най-голямото тайнство – Бог.

Бог е Създател, но и Спасител. А ние, хората, имаме нужда от спасение. В делника, а със сигурност и в празника. В професионалното ни време на пренасищане и забогатяване чрез обедняване и още повече в личното ни време, в което се губим и намираме в себе си. Стига демоните ни да спят, ако може някак по-задълго.

Темата в предаването е голяма, пренебрегвана и тежка, но не защото е трудно да се говори за Бога, а защото предпочитаме да не го правим. Поне не пред хората. Всъщност Бог не е тема, той е просто Всичко – пътят, вярата, добротата, смисълът, нежеланите разговори за смърт, страдание, вечни изпитания, изкуплението и прошката, той е истината, за която мечтаем и която също толкова силно не искаме.

В "Какво се случва" се повдигнаха въпросите за твореца и неговото творение, за духовното в един почти бездуховен свят, за всичко, което често се говори от ефира, че е ценно, важно и безкрайно необходимо, защото без изкуство и култура човекът е изгубен. И ако е така наистина, как именно изкуството и съвременната култура обговарят Бог и вярата? Създават ли и те творение, в което душата да ликува? Водят ли ни към Него, но тихо, без много думи или въобще без думи, или и те като медиите стъпват върху тънък лед и вместо да бъдат трибуна, от която проповедта за единство и любов да се чуе, дават повод за поредното разединение и призовават за конфликт?

Над това разсъждават писателят Деян Енев и журналистът и автор на сборника с разкази "Техническа проверка" Ангел Иванов.

"Вярата е онази стаичка вътре в нас, където сме си само ние. Радваме ѝ се, искаме да я има, но това не е стаичка, на която да отваряш вратите и постоянно да пускаш хора вътре или пък да я излагаш на показ на площада“, смята Деян Енев. Според него в изкуството апологетиката е противопоказна. Обикновеното, нормалното, привидно нецърковно писане, в което е заложено истинското зърно, всъщност върши повече работа. Като разказите на Йовков, в които откриваме отношението на човека към човека.

"В крайна сметка това е една тема, която ни определя веднъж като човеци и втори път като български човеци. Тъй че най-нормалното нещо е тя да присъства в дневния ред на обществото – в медиите и сред нас в делничните ни разговори и прочее“, твърди Ангел Иванов. Той е на мнение, че "да говориш прекалено, още повече да говориш скучно за такава тайна, каквато е вярата и личната връзка на човека с Бога, може значително да навреди на хората, отколкото да им помогне".

Защо в днешно време ни е трудно да не влизаме в осъждане, да коментираме и изобличаваме процеси, а не личности? Защо съмнението, една от най-характерните човешки черти, е сред нужните ни съставки за връзка с Бог? Защо се доближаваме до Него много повече, когато сме най-грешни? Защо в тишината, в мълчанието си казваме онова, което с думи не можем? Кога компромисите са допустими във вярата и колко малко ни трябва всъщност, за да разберем, че любовта е истината?

Чуйте за всичко това в звуковия файл.

Снимка – Pikrepo
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25

"Оръжията и човекът" според Джон Малкович

Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На 7, 8 и 9 ноември от 19 часа публиката ще може да гледа интерпретацията на холивудския актьор Джон Малкович . "Мога само да се забавлявам с твърдението, че се присмивам на България с пиесата..

публикувано на 04.11.24 в 17:08
Капка Касабова и Радослав Чичев

Не сме плакали достатъчно като нация

Миналата седмица Капка Касабова беше в София за българската премиера на документалния филм "Човешките потайности", в рамките на десетото издание на Международния кино-литературен фестивал "Синелибри". Тя е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия. Капка Касабова (1973) израства в София. На 18-годишна възраст eмигрира в..

публикувано на 04.11.24 в 16:32