Ако съдим по остротата на емоциите около сюжети, свързани с образованието на децата ни, явно сме много чувствителни към темата. Дали обаче знаем какво образование искаме, как си представяме целите му и очакваните резултати, какви хора бихме искали да изградим образовайки и възпитавайки децата си и за какъв свят ги подготвяме. Едва ли много от нас имат ясен отговор, а и едва ли би имало голямо съвпадение на позициите, особено ако следим спонтанните коментари в социалните мрежи и форуми.
Един въпрос на майка на петокласник (редно ли е текстът на народната песен "Троица братя града градяха" да е в учебната програма за 5 клас), породил малка обществена дискусия с остри реплики и крайни мнения, е само напомняне за многото важни въпроси, свързани с образованието и възпитанието на младите, които трябва да си зададем.
Ако в учебната програма се въвежда текст, доколко е съобразен с интелектуалната, социалната и психологическата готовност на децата да го разберат. Колко подготвени са учителите и как го поднасят на учениците си. Могат ли родителите да го включат в собствените си педагогически усилия. Да се притесняваме ли от сълзите на един петокласник или да се радваме, че отглеждаме чувствителни и съпреживяващи деца. Какво поколение подготвяме и за него ли сме загрижени или робуваме на собствените си страхове и житейска неудовлетвореност. Чуйте гледната точка на Теодор Карайончев, психолог и психотерапевт с педагогически опит в рубриката "Всичко за образованието".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
