Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радина Велчева: Радиото има своето бъдеще

Радина Велчева , фондация „Искам бебе“
Снимка: Ани Петрова

Днес Българското национално радио (БНР) отбелязва 88 години от създаването си. На 25 януари 1935 година министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост.

По традиция БНР ще отбележи рождения си ден с тържествена церемония по връчване на годишните награди на общественото радио и на Голямата награда "Сирак Скитник".

Голямата награда на Българското национално радио "Сирак Скитник" е учредена през 2001 година. Тя носи името на първия главен ръководител на радиото – тогава радио София, Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник – талантлив художник, поет, критик и общественик. През 2023 година се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта му.

Освен голямата награда "Сирак Скитник" за значим принос в развитието на БНР като обществена медия, ще бъдат връчени и годишните награди за радиожурналистика за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР през 2022 година, и за радиопредаване/радиопроект/мултимедиен проект/музикален проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през 2022 година.

Радина Велчева е един от членовете на Обществения съвет на БНР. В задълженията на Обществения съвет е именно да гласуват и изберат носителите на голямата награда на БНР – “Сирак скитник“, учредена през 2001 г., както и на другите награди, които се връчват по традиция именно на този ден. Велчева е и създател на фондация "Искам бебе". 

“Радиото има своето бъдеще. Няма как да изчезне този дух и тази магия. Като хора, живеещи в ХХI в. усещаме нуждата от дигитализация. Тя не е само в радиото, тя е във всяко едно нещо, с което се захванем в обществен план“, казва в ефира на “Нашият ден“ Радина Велчева и подчертава:

"Балансът между хората, които са в радиото, туптящото сърце на радиото, и дигитализацията, винаги ще съществува. Няма как едното да измести другото."

“Радиото е много дълбоко, заложено в моите гени. Бях на 16 години, когато с Нина Парашкевова участвах в предаването “Юноша“ и от далечния град Добрич пътувахме към Националното радио. Правеше ми впечатление, че можем да говорим изключително свободно по всички онези теми, които тогава са ни вълнували“, разказва тя.

“През 1993 г. бях едни от авторите и водещи на студентското радио в програма “Христо Ботев“. Това беше част от моя и житейски, и професионален път. Тогава придобих неща, които формираха качества в моя характер. Това е дисциплината на първо място. На второ място е честността и на трето справедливостта“, казва още тя и посочва:

“Ако успееш да влезеш дълбоко в дебрите на радиото и да вземеш най-доброто, което ти предлага, може да ти подава ръка във всяка една стъпка в житейски план."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Вълканов

Валентин Вълканов: Разликата между Борисов и Пеевски е единствено на риторическо ниво

Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Кой е Сорос "Джордж Сорос, чисто формално, е един от най-успешните финансисти в историята на модерния капитализъм. От там нататък неговата филантропска дейност е именно нещо, което..

публикувано на 04.10.25 в 09:00

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15