Къде започва насилието?

публикувано на 27.01.23 в 08:55

Как изглежда насилието, преди да се е случило? Истории, а не статистика, разказва в “Нашият ден“ Михаела Боянова, координатор "Младежки превантивни програми" във Фондация „П.У.Л.С.“, в началото на кампанията за повишаване на информираността относно жертвите на насилие и престъпления в България, организирана от Генерална дирекция "Правосъдие и потребители" на Европейската комисия.

“Несъмнено, травмите в детството, каквото е и насилието, до голяма степен ни формират като личности и определят нашия характер. Това, което със сигурност се знае за насилието, е, че неговото проявление започва да съществува още от първичното семейство, когато едно дете от най-ранно детство израства в семейство, в което насилието е толерирано, независимо дали говорим за насилие над майката, или над друг. Детето всъщност израства с идеята, че насилието е норма и това се превръща в модел за поведение“, казва в ефира на “Нашият ден“ Михаела Боянова, координатор "Младежки превантивни програми" във Фондация „П.У.Л.С.“ и допълва:

“Обикновено пред това дете стоят две алтернативи – или то ще израсне, следвайки модела на жертвата, или толерирайки под някаква форма насилието, или се идентифицира с агресора, придобивайки неговото поведение“.

“В очите на детето насилникът е всемогъщ, когато то, искайки да съхрани себе си, всъщност израства с идеята то самото да бъде могъщо, да не се страхува, което именно е придобиване на поведението на насилник“, казва още тя.

“В опита ни, който е повече от 23 години, имаме различни случаи на насилие. Много тежки случаи, които обикновено не завършват с щастлив край. Пред тези деца няма алтернативата да живеят в свят без насилие“, посочва още Боянова.

Адв. Таня Чечкова: Законодателството има сериозен дефицит по отношение на домашното насилие

Реални истории…

“Имаме една много тежка история за дете на 12 години, което има братче. Когато то е на четири години, майката се събира с друг мъж, от който има още две деца. Майката умира, а бащата припознава детето. И започва едно много тежко насилие върху нея, когато тя е 4-5 годишна, но ескалира, когато става на девет. То се изразява през различна форма на възпитание – удари с колани, събличане и сексуално насилие.

В отдела постъпват два сигнала по случая. Впоследствие се активират и другите институции, детето е насочено и към нас. Стига се и дотам да се активират институции като самия омбудсман. На детето е издадена заповед за защита, което е едва за три месеца. То многократно бива разпитвано и обвинявано за това, което му се е случило“, разказва тя и посочва:

Развръзката на тази история е, че насилникът бива условно осъден на пет години, а детето завинаги загубва вярата си в институциите“.

Ани Торозова, "Анимус": Насилието се предава от поколение на поколение

“Съществува Конвенция за защита на правата на детето и различни закони, какъвто е Законът за закрила на детето, Семейният кодекс, Наказателният кодекс, различни директиви и много институции, които работят в тази посока, но докато законите са само на ниво разговор и теория, няма как да защитим напълно тези деца и да гарантираме цялостно техните права“, посочва още Боянова.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.