Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

SOS екранни деца

Екранната зависимост при децата има симптоми, сходни с аутистичните

Снимка: Pexels

Изтъкани от добри намерения родителите често дават на малките деца екрани, за да могат да ги нахранят, за да учат песнички, чужд език или просто за да спечелят няколко минути, в които да успеят да свършат нещо. Смята се, че ако детето не прекалява с играенето на игри и не гледа неподходящо съдържание, екранът е добра бавачка.

Само, че излагането на екран от ранна детска възраст има много тежки последствия върху детското развитие. Лекари и специалисти алармират, че клиниките са пълни с деца, които не прохождат, не проговарят, имат забавено телесно, емоционално и умствено развитие и дефицит на комуникативни способности, а нерядко и симптоми като при аутизъм. Нерядко на деца се дават диагнози като дефицит на вниманието, хиперактивност или апатия, когнитивни и поведенчески дефицити.

"Не е трудно да се разбере кога е започнала екранната зависимост – казва доц. Стоян Везенков, защото развитието спира тогава. Когато видим дете на 3 години, което не е проговорило, не общува и още е с памперс, ясно може да се види кога е започнала екранната зависимост и ако това е станало на 6 или 8-месечна възраст, развитието е спряло там. При подходяща терапия, детето се връща към нормален цикъл на развитие, което означава, че няма аутизъм, с каквато диагноза е било доведено".

Осъзнат проблем в обществото е съдържанието (гейминг, хазарт, социални мрежи, насилие, порнография), което деца и подрастващи възприемат чрез екран, но и самото седене пред екран уврежда развитието.

"Екранът кара мозъка да стане зависим от този тип стимулация, затова екранната зависимост всъщност е поведенческа. Тя тренира състояние на "сънищност" и изключване от средата и в реалността детето не може да се ориентира или да действа. То се "зарибява" към екрана, по същия начин, по който се развиват зависимостите от алкохол, наркотици, хазарт и пр. И когато му отнемем екрана, то се държи така, сякаш нещо от него е откъснато.

Нещо повече – екранната зависимост усилва всяка друга патология и съществуваща зависимост. Днес това е особено видно с хазарта, който по всякакъв начин се промотира като форма на забавление и прекарване на свободното време през екран. Вече не е необходимо да отидеш до казино или игрален автомат, достатъчно е да отвориш съответното приложение в телефона си и да заявиш, че имаш навършени 18 години.

Когато изчезне будността – изразяваща се в мислене, справяне, творчески подход – тялото се отказва и изгубваме защитните сили, които се борят за смисъл. Психичните процеси влияят и на имунния отговор и когато сме приспани от екраните, защитните ни сили падат.
Към това се добавят и хроничните проблеми с безсънието – когато през деня сме в сънищно състояние и нервната ни система спи, няма как да имаме хубав качествен сън нощем.
Често при нас идват пациенти с паник атаки и тревожност, а нервната им система спи.
Промени могат да настъпят, само когато се събудим за реалния живот, за непосредствените си проблеми и за човека до нас и човека вътре в нас“.

Чуйте разговора с доц. Стоян Везенков за разрушаващото въздействие на екранната зависимост при възрастни и деца.



Доц. д-р Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „Неофит Рилски“ до 2019 г. Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 г. основава и ръководи първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални терапевтични и тренировъчни програми с психофизиологични апаратурни методи, вкл. биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15