Какво е компроматна война, защо виждаме атаки само срещу конкретни политически партии и политици и какво означава тази могъща атака на едните към конкретно – другите, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ Весислава Танчева, комуникационен експерт.
Какво е компроматна война
"Думата "компромат", между другото, е русизъм и идва от "копроментирующийматериал", и звучи идеално в контекста на всичко, което се случва в България. Компромат е окалването на политическия противник, свалянето на всички до собственото много ниско ниво, така че да се объркат моралните компаси на хората и те да загубят представа кое е добро и кое е лошо и кой за какво се бори в тази игра. И това се случва, като в публичното пространство се вадят някакви данни, които може да са верни, но може и да са напълно измислени. Целта им обаче е всеки обект в публичното пространство да бъде окалян, очернен, неразпознаваем под тежкия похлупак от кал и хората да си кажат – и тия са маскари.
Но трябва да кажем, че тезата – всички са маскари, устройва само маскарите! Т.е. само хора, които действително има какво да скрият, само партии, които през годините са доказали, че защитават не особено морални каузи и че защитават публично лица и фигури с корупционно поведение, вредящи на демократичните процеси в страната, обикновено те са тези, които прибягват до подобен тип манипулация на общественото мнение.
Например, упрекът от парламентарната трибуна, че ДБ и ПП за една година не са внесли законопроект за съдебната реформа, е точно такова нещо, защото на практика тези, които изказват такава теза, прехвърлят своята вина върху тези две партии. Тези, които не са внесли нито ред в посока съдебна реформа, говорят такива неща. Или когато започна обсъждане на мерки за отчетността и контрола върху главния прокурор, ГЕРБ и ДПС седяха с извадени карти от пултовете, което провали кворума. Този политически цинизъм тези партии го направиха, за да скроят отново компромат на ДБ и ПП.
Сега НС работи с някакви безкрайно дълги заседания, след като ГЕРБ, ДПС и БСП пропиляха два месеца за промяна на ИК (Избирателния кодекс), та сега работят извънредно, за да покажат на избирателите си, че нещо правят. Но какво правят – внасят в последния момент, малко преди НС да бъде закрито, някакви точки за обсъждане за промяна на съдебната система у нас и в крайна сметка не може да се стигне до решение нито по съдебната реформа, нито за контрола над главния прокурор."
Ние се "топим" сами за Шенген
"Има разлика между клеветя и "топя" България, и казвам факти за нередности пред европейските институции. Не е компромат да кажеш, че на българската граница има проблем, когато този проблем ясно се вижда. Когато виждаме, че фирми, свързани с мафиотски босове, завземат територии по границите ни и на практика контролират част от вноса, както и част от трафика през тази граница. Това не е компромат, а реален факт, който дори не е нужно някой българин да го казва, защото той се вижда с просто око дори и то чужбина. Т.е., когато някой подава сигнал за нередност, той не създава компромат. Защото Шенген е споделена зона за сигурност, в която всяка държава трябва да извършва контрол и всички останали държави да приемат за меродавен този контрол. Ние в зоната на това определение достойни ли сме за Шенген, безопасни ли сме за Шенген? В Свиленград председателят на Общинския съвет от ГЕРБ затвори една улица, за да преориентира целия трафик към частния паркинг на фирма, свързана с групировки."
Случаят "Ди Велт"
"Това е един от най-големите и авторитетни вестници в Германия. И там не е възможно да си "уредиш" публикация. Но хората в България просто нямат друг пример, защото медиите у нас така работят – с уредени публикации. Малко са примерите на български медии, които биха отказали да публикуват произволен текст срещу определен брой пари. А би трябвало да отказват, защото това е журналистическият труд – най-големият капитал на медията да е името и безпристрастността. Ако медия като "Ди Велт" дори веднъж си позволи да публикува платен материал, без да уведоми аудиторията си, че материалът е платен и от кого е платен, тя ще загуби доброто си име и авторитета си завинаги. Затова в "Ди Велт" платените публикации винаги се обозначават, каквото не е направено за публикацията по повод правителството на Петков и е невъзможно те да скрият, ако е платена.
Тоест, в случая логиката не е – Крил Петков и Асен Василев си платиха публикация в "Ди Велт". Логиката е – германското общество е подразнено от неувереността на собственото си правителство, поради което германските медии се чувстват задължени да извадят примери от други държави, които са контрапункт на поведението на германското правителство. Това е логиката на тази публикация и по тази причина журналистът на "Ди Велт" е дал примера с действията на правителството на Петков. А не, че някакви хора в България си плащат за положителен пиар. Това е изключително циничен начин на разсъждение и на президента, и на политическите партии, които представяха тази теза за платената публикация. Това показва нивото им на разсъждение и как действат компроматите – променят общественото мнение до такава степен, че то да повярва, че всички медии по света работят на толкова ниско ниво, колкото нашите."
За случаят "Нексо"
"Това, което американската прокуратура е направила, е едно, но това, което българската прокуратура каза на пресконференцията, е чист компромат. Защото това, което прехвърлиха върху "Нексо" за сигнали някакви, които имали от "множество британски потребители" или някакво дело на Европол по заявка на германски власти и че към нашата прокуратура се били обърнали израелските власти, защото "Нексо" били финансирали тероризъм, е, оказа се, че нито едно от тези твърдения на нашата прокуратура не е вярно."
Чуйте целия разговор с Весислава Танчева в звуковия файл.
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg