Какъв е неизползваният потенциал на българо-турските бизнес отношения? Какви са резултатите от проведения неотдавна Българо-турски бизнес форум в Истанбул?
Република Турция е сред водещите търговски партньори на България. Стокообменът между двете страни възлиза на над 7 млрд. евро, а директните турски инвестиции у нас са в размер на над 1 млрд. евро. В края на миналата седмица в Истанбул се състоя Българо-турски бизнес форум с участието на трима наши министри и беше организиран от Българската агенция за инвестиции (БАИ), съвместно с Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК). Над 2000 турски компании работят в момента у нас, създали са над 4600 работни места.
Бурхан Немутлу, председател на УС на Българско-турската търговско-индустриална камара (БТТИК), коментира в "Нашият ден":
"Целта на форума в Истанбул беше да се използва максимално потенциалът на търговските и инвестиционни отношения между двете страни, защото, по думите на посланик Ангел Чолаков, "ако един потенциал не се използва навреме, се превръща в пасив в баланса". Наистина има много голям потенциал. Турската икономика е много голяма и мощна.
Ние си избрахме два сектора да работим – автомобилостроенето и здравния и балнео спа туризма. Затова имаше повече представители от тези сектори. Целта ни беше да привлечем турски инвеститори в България. А Българската агенция за инвестиции представи България като най-добра точка за инвестиции в Европа. Нашите партньори в Турция се справиха чудесно – над 200 участници имаше от турска страна.
Ние направихме два панела – единият – за хората, които вече са инвестирали в България, имат опита и могат да изкажат мнение защо са избрали именно България за инвестиция. Това бяха 4-5 фирми – стари инвеститори още от 90-те години. Другият панел беше свързан с туризма, където аз бях модератор. Там също имаше голям интерес. Взеха участие трима наши министри и един зам.-министър на икономиката от турска страна. Всички участници бяха доволни от форума."
Богдан Богданов, председател на Българската агенция за инвестиции, заяви:
"За да се повишава жизненият стандарт на българските граждани, е много важно инвестициите, които се привличат, да са такива с т.нар. "висока добавена стойност". Това са инвестиции, които участват в развойната дейност на компоненти и използват материали и суровини, налични в България. Фокусираме се върху индустрии, в които в момента виждаме потенциал за растеж. Основната ни цел са инвеститори, които искат да развиват у нас не просто производства, а да има локална добавена стойност и развойни центрове. Бяхме изключително спокойни, тръгвайки за Турция, защото получихме активната подкрепа на всички български институции.
Нямам изобщо никакви съмнения, че България е една чудесна инвестиционна дестинация и може да представи различни възможности както на турски, така и на други инвеститори. Един от основните проблеми, разбира се, остава върховенството на закона, но по тези проблеми се работи активно, това е един процес – инвеститорите го разбират.
Този форум не беше насочен единствено към представяне на страната ни като инвестиционна дестинация. Целта на форума беше България да представи идеи за регионално сътрудничество – ние вярваме, че това е бъдещето. И ако ние обединим усилия с Турция и нашите регионални партньори в определени направления, можем да бъдем доста по-конкурентни в привличането на инвеститори на регионално ниво. Трябва да имаме предвид, че сухопътната ни граница с Турция е най-натоварената в Европа. Затова е важно да подобряваме регионалната инфраструктура. Вече имаме проведени работни срещи.
Също е важно, от гледна точка на сътрудничеството, виждаме възможност за сътрудничество на регионално ниво – индустриални зони. Подписахме два меморандума за сътрудничество с двете големи зони, които посетихме, за да имплементираме добрите практики. А това е само началото за едно благотворно сътрудничество. Стокообменът между нашите страни достигна рекордни нива в края на 2022 г. Турция вече е вторият най-голям икономически партньор на България от гледна точка на двустранната търговия."
Цветан Ценков, кмет на Видин, който също беше на форума в Истанбул, коментира:
"За трите години на световна хуманитарна, здравна и икономическа криза, както и на войната, това беше едно страхотно начинание. Аз лично успях да се срещна с над 30 фирми и компании. Тъй като Видин е определен с последното решение на Министерския съвет от миналата година за една от новите стратегически за България индустриални зони, аз се зарадвах много на тая покана. За мен беше много странно, че българската държава години наред неглижираше Северна България, защото Видин е центърът на Балканите, а и да не забравяме Дунавския коридор... Спешно трябва да се направи Коридор №4, защото това е пътят от София до Видин – магистралният път, който свързва Виена и София."
Повече за предстоящия на 16 февруари българо-турски бизнес форум в Бургас; както и за новата самолетна линия Истанбул – Пловдив; за предстоящото откриване на Център на БТА на 2 февруари в Анкара; за евентуално споразумение с турската Здравна каса, както и за други инвестиционни намерения, можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – БАИ, Министерство на туризма, БТТИК, БГНЕС, Община Видин
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..