Защо колкото по-грамотни и информирани изглеждат учениците на теория, на практика имат по-малко знания, умения и компетенции? Повърхностни ли са познанията на децата днес и от кого зависи създаването на качествен потенциал у подрастващите? В "Нашият ден“ тези теми коментират доц. д-р Божидара Кривирадева, преподавател във Факултета по педагогика на СУ "Св. Климент Охридски“ и Иван Господинов, учител по гражданско образование и немски език, председател на сдружение "Образование без раници“.
"Хубаво е човек да има основни, базови знания. Мисля обаче, че придобиването на тези знания е добре да се получава по друг начин – чрез разговори, чрез дискусии, а не просто чрез предоставяне на информация и след обработване на информация. Наистина е важно, за да учат по-цялостно и по-задълбочено, децата да имат и такъв тип разговори“, казва Иван Господинов.
Според доц. д-р Божидара Кривирадева съществуват две крайности. От една страна, това са деца, които са много силно развити в емоционална, социалната и образователна сфера. Но от друга страна, това са деца, които са под критичния минимум.
Пандемията показа, че българските учители умело могат да използват комуникационните технологии, както и интерактивните методи на преподаване.
"Транслирането на знания не води до натрупване на ефективни знания у децата“, допълва доц. д-р Божидара Кривирадева.
Дигитални и информационни технологии и поощряване на уменията са част от начините децата да наваксат пропуските в знанията си. От друга страна, онлайн връзките са част от нормалното юношеско развитие. Социалните медии помагат на тийнейджърите да откриват себе си и своето място в света.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
