Какво е въздействието на различни травматични дати от миналото върху мисленето ни днес? За изпитанията върху човешката съвест и въздействието на травматичното минало днес.
Заедно с преподавателя по история Цветомира Антонова "Нашият ден" обръща поглед към две наскоро отминали дати, свързани с "травматична памет" и тъмните страни на историята – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и Деня за възпоменание на жертвите на Народния съд, за да поговори за начините, по които те биват осмисляни в обществото и в частност от младите хора в училищна възраст.
Цветомира Антонова, преподавател по история в Частно средно училище "Увекинд", коментира в "Нашият ден":
"Помненето на травматичните моменти от нашата история е един от най-трудните уроци. Обикновено учителите обичаме да говорим за славни победи, възходи, героични подвизи. В миг на мълчание трябва да си дадем сметка, че историята се пише не само от героични победи, а и трагични страници. И говоренето за тези тъмни, страшни периоди от историята е наш дълг.
Като учител, за мен е изключително важно, развивайки координатната система на мисленето на учениците, да развиваме освен критичното и етичното мислене. Етичното мислене означава да различаваме лъжата от истината, доброто от злото. А в тъмните моменти на историята трагичното е в това, че злото сякаш става господстващо, мрак обхваща целия свят, няма никаква надежда за доброто, истината е изчезнала и насилието заема господстваща роля. Пример за това са събитията отпреди 100 години. Ако върнем лентата назад до 1923 г., виждаме, че в българското общество има събития, които все още ни карат да бъдем разделени – Септемврийското въстание – този опит за гражданска война, който все още не е намерил своето осмисляне. 1923 г. е и първият опит на Хитлер да вземе властта, след който той решава, че няма вече да използва насилствени методи да вземе властта, а ще използва самата демокрация. По пътя на слабостите на демокрацията Хитлер успява да вземе канцлерското кресло на 30 януари 1933 година – това е началото на Холокоста. Той продължава до 1945 г. Холокоста не е еднократен акт на унищожаване на евреите.
Трябва да си даваме сметка, че геноцидът е процес, който обхваща няколко степени. И в часовете по история ние трябва да говорим за това как е възможно, как човечеството допуска геноциди, как се появява самото понятие геноцид? Доброто и злото – тази борба е това, което ни дава имунитета и духовното здраве, за да можем в 21-ви век да имаме тези очи и да застанем на правилната страна – в политически и чисто човешки аспект.
Мълчанието не помага на жертвата. Мълчанието е винаги в полза на насилника. А мълчанието/бездействието позволява геноцида. Това е урокът на историята. Липсата на активна позиция, на говорене, на възмущение от случващото се... Защото пред очите на милиони германци са се случвали постепенните отнемания на правата и декриминирането на евреите, за да се стигне до последната стъпка на геноцида – тяхното унищожение."
Цветомира Антонова е категорична, че осмислянето на трагичните моменти от историята е нашето лекарство срещу пропагандата.
Анелия Станиславова, възпитаник на училището, разказа за преподаването на по-малките ученици и за своята подготовка по темата.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Снимка – alef-bg.org и БНР
В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Коя реалност "Помним какво направи Зукърбърг , премахвайки фактчекърите от "Мета" в САЩ,..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да сме радостни и затова дебнем къде има повод за това. Като му се порадваме, порадваме и го споделяме, което и ще направим в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Асен Кисимов, Йосиф..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg