Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Излезе първата българска постапокалиптична книга за деца

"Чудният нов свят" е името на първата българска постапокалиптична книга за деца, която съчетава в себе си и виртуална реалност. Чрез сканиране на QR кодове в самата книга, пред децата оживяват нови светове.


3D обектите са дело на Николай Михайлов, а по скулпторите – герои в приказката работи Чудомир Драгнев. Това са пет метални създания, които се борят да опазят природата, нощем сънуват причудливи сънища. А изневиделица се появяват сеещите опустошение и разруха гадини. Този въображаем свят създава авторът Марин Трошанов, носител на литературна награда "Перото" 2019 в категория "Детска литература" за "Роботът Чапек на планетата с трите слънца. Книга първа" и на още международни признания:

Марин Трошанов, Ангелина Грозева и Николай Михайлов"Книгата е предупреждение за децата и техните родители, създава послания."

В сюжета на книгата е изоставената фабрика между Пукнатината, хълмовете и стария кактус, а пет метални създания, не по-големи от човешка длан, се пробуждат за нов живот. В книгата ще намерите инструкции как да визуализирате добавена реалност чрез QR кодовете, които съпътстват историята, разказва Николай Михайлов:

"Имаме намерение да продължим историята, и това да е само първата част."

"Чудният нов свят" прокарва една хипотетично полезна функция на роботите, ако те черпят енергия от тайнствен Източник – през деня усърдно пазят цветната си градина от набезите на свирепи вредители, пясъчни бури и киселинни дъждове, те се превръщат в защитници на природата. Така се сблъскваме с въпроса за полезното използване на технологиите и докъде ги овластяваме.

Снимки: издателство "Мърмот", Кирил Станоев
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10