7
Откритата фотоизложба на галерия "Деак 17" със заглавие "Улицата не е детска площадка" в Унгарския културен институт в София изследва влиянието на скейтбординга, превърнал се от хоби в субкултура, върху начина на живот и върху младежта в Будапеща през осемдесетте-деветдесетте години на ХХ век. С помощта на предмети, архивни снимки, документални филми, графики, интерпретиращи процесите, и с кратки филмови интервюта тя представя развитието на скейтбординга, историята на дизайна му, значението на техниките на каране.
Целта на проекта е да се върне назад в историята до търсенията на поколение, израсло в Будапеща в края на 70-те години на ХХ век, до местната интерпретация на "западния“ начин на живот. Ангажираността на тогавашните участници, поривът им за екстремност дават и представа за епохата чрез представянето практикуването на скейтбординга и неговата оценка.
"Улицата не е детска площадка" е често срещан израз още през осемдесетте години, когато скейтбордингът, достигнал в развитието си до уличен скейтбординг, навлиза и в Унгария и модерното хоби се превръща в средство за самоизява на една група, приемаща риска, смелостта и неизбежните падания. Следващият обрат в историята настъпва със смяната на режима, когато възможността за свободна търговия води до отваряне на магазини, създаването на скейтпаркове и посещения на международни звезди. Деветдесетте години са епоха на разцвет в унгарския скейтбординг. По това време общността е най-голяма и най-активна и възможностите довеждат до появата на ново поколение, което практикува скейтбординг на международно ниво. В годините преди епохата на интернета списания, видеофилми и родни брандове усилват солидарността на скейтърите. От 2000-те години се изграждат общински скейтпаркове, триковете могат да се следят ежедневно в интернет, което едновременно вдъхновява и възпрепятства, но води до възможността превърналият се през 2020 г. в олимпийски спорт скейтбординг да достигне нови върхове и в Унгария. Будапеща със своите уникални възможности и облик, с разнообразния си релеф и обществени пространства и днес, както и през изминалите четиридесет години предоставя отлични възможности на скейтърите.
"Улицата не е детска площадка" беше открита от унгарския изкуствовед и куратор на изложбата Жолт Петрани и от Борис Атанасов, председател на Българската федерация по скейтборд. Визуално оформление е на Атила Щарк.
Изложбата ще продължи до 9 март 2023 г.
Научете повече от г-жа Сандра Мишкеди – директор на Унгарския културен институт в София, както за тази конкретна инициатива, така и за други културни акценти от програмата на института през месец февруари.
Снимки – Унгарски културен институт в София
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
