Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на българската празничност

Снимка: Pixabay

Кое е най-съкровеното в националната ни менталност, чиято неповторимост ни отличава от останалите племена и народи? Щом стане дума за собствената ни уникалност, най-напред се сещаме за киченето ни с мартеници, за босите танци върху жива жарава, а напоследък и за мъжките хора в ледените води навръх Богоявление. Няма как да подминем и неравноделния такт 7/8, нито кукерските игри и заклинания, но дали с това се изчерпва същността на при/родната ни празничност?

Какво се крие зад фолклорните ни фантазии, какво знаем за историческите корени на шевиците, за техните смисли, осъзнати и неосъзнати все още...

Какво е мястото на празника в българската психология, в манталитета, в бита и битието ни, има ли скрити послания, неразгадани символи? Къде е мястото на веселбата в традициите ни, в старата българска философия? Дали през вековете интуитивното познание не е забравено, или е живо и днес, най-вече там, където се пресичат съзнанието и надсъзнанието на генетичната ни памет? Този виртуален кръстопът някои го наричат българско бъдене, за други това е закодираното от самото ни създаване "непроявено проявление"...

В предаването участват историкът проф. Никола Г. Алтънков и Веселин Димов, автор на фундаменталното изследване "Българският образ на света".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54