Тази година 13-и февруари, Световният ден на радиото, е посветен на мира. ЮНЕСКО отправя послание за подкрепа на независимото радио, като стълб за предотвратяване на конфликти и изграждане на мира.
Чуйте в звуковия файл.
Как радиото изпълнява своята мисия днес?
В ефира на “Нашият ден“ прозвучаха гласовете на директорите на регионалните програми на БНР, които коментират настоящето на радиото, неговата мисия и предизвикателствата, пред които то е изправено в дигиталния век.
Според директора на Радио Пловдив Чавдар Каришев днес медиите са своеобразни мултимедии. Той смята, че радиото вече е нещо много по-комплексно, защото в него участват социални мрежи, интернет, дигитални платформи и има възможности за пренос на картина и репортажи:
“Това вече не е класическата медия отпреди няколко десетилетия – нито телевизията е само телевизия, нито радиото е само радио, нито вестниците са вестници."
“Хората не виждат трудностите и предизвикателствата, а само крайния продукт. Доказателство за това е случилото се с БНР през декември месец, свързано с компютърния вирус, който затрудни работата на програмите. Тогава нито едни слушател не успя да усети проблема в ефир. Това показва, че сме готови за всякакви предизвикателства“, посочва още Каришев в интервю за БНР.
Чуйте в звуковия файл.
Според директора на Радио Варна Наталия Чешмеджиева смисълът на радиото е в това да влияе при определени ситуации и при вземането на решения:
“Знаейки това, че можем да увеличим напрежението или да го намалим, трябва да водим разговорите на помирение, да влияем на хората в положителна посока."
Тя посочва още, че е важно хората да бъдат информирани по един безпристрастен и основан на факти начин.
Чуйте в звуковия файл.
Красимир Ангелов, който е директор на Радио Кърджали, подчерта спецификата в мисията на съответната регионална медия:
“Ние имаме около 160 000 души, двойни граждани, които живеят в съседна Турция, които следят това, което се случва в България. Имаме и близо 100 000 човека в страните от Западна Европа, които също са много активни. При нас може би най-ярко изпъква точно тази необходимост от връзка между линейната радиопрограма и дигиталното ни присъствие в интернет.
Огромен беше отзвукът от събитията в Турция. Болшинството от нашите граждани имат връзки с Турция, бедствието в Турция беше прието като бедствие в България."
Чуйте в звуковия файл.
По думите на главния редактор на Радио Бургас Мариан Иванов отговорността да правиш съдържание в региона на град Бургас е много висока:
“Не толкова заради самото Черноморие, но заради вътрешността на областта – Странджа, която има не толкова добро настояще и не дотам добро бъдеще. Това е за съжаление един умиращ край, в който живеят все по-малко хора, селата остават пусти и къщите се разрушават. От тази гледна точка ние имаме много голяма мисия към Странджа, защото на хората там буквално никой не обръща внимание.
Има хора, които определено са забравени от държавата и от националните медии. Именно това е мисията на регионалната радиостанция – да е близо до малкия и обикновения човек, до този, който е данъкоплатец и електорална единица. В повечето случаи държавата се сеща за тези хора само по време на избори. БНР остава единственото, което поддържа тази структура от регионални радиостанции."
Чуйте в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
