Какво знаят българските деца за това как да реагират при кризи и природни бедствия? Знаят ли достатъчно, подготвени ли са с реакции при големи кризи и имат ли практически знания за това?
Едно изследване, излъчено по БНР през 2012 г., проведено сред 1000 души, показва, че по-нискообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират и към каква институция да се обърнат за помощ при земетресение.
Близо 60 на сто от анкетираните споделят, че се опитват да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, 40% твърдят, че биха избрали безопасно място в жилището си докато трусът премине.
В ефира на “Нашият ден“ Коста Костов, държавен експерт от Министерството на образованието и науката, обяснява какви са предвидените в програмата часове за информация и тренинг на реакция при бедствия и аварии:
“В Часа на класа в училище са заложени часове за защитна на населението при бедствия, аварии катастрофи, както и за указване на първа помощ. В началния етап това е по четири часа, което осигурява общо 16 часа за начален етап.
От пети до десети клас са осигурени по пет часа годишно. В последните две годни, в прогимназиален етап, е по три часа годишно в Часа на класа. "Ако посочените часове се провеждат качествено, мисля, че има добър ресурс, който е даден за такъв тип обучение. В наредбата е заложена в Часа на класа да влизат и външни експерти. За мен е много успешна практика, когато в различните часове влизат действително експерти, които могат да провокират вниманието на учениците“.
Той посочва още, че има възможност учителите да преминават обучения, свързани със защита при бедствия и аварии.
Експертът споделя и за други други форми за информиране на подрастващите.
“На 22-ри февруари, наред с наградата Пожарникар на годината, ще бъде връчена първа, втора и трета награда за есе на тема “Доброволчеството, акт на солидарност в борбата с бедствията и пожарите“, което е организирано от Главна дирекция “Пожарна безопасност за защита на населението“ и е подкрепена от Министерството на образованието. В начинанието участваха ученици от цялата страна. Българският червен кръст също влиза в училище през различни форми“, казва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов сподели в “Нашият ден“ как столичното училище подготвя учениците си за реакция при бедствия:
“В нашето училище прави две основни неща, едното се повтаря всяка година, което е включено в тематичното разпределение в Часа на класа. Всеки класен ръководител, независимо кой клас води, има ангажимент в четири теми в рамките на учебната година, да акцентира върху действие при различни казуси – земетресения, наводнения, аварии и пожар. Включени са и две големи учебни евакуации, които се разработват по годишния план на училището“.
Според него в учебните планове е важно да залегне “бързата подвижност на използването на практичните въпроси“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Според журналиста и дипломат Енчо Господинов в българското училище са нужни повече практически мероприятия, повече учебни тренировки и действия.
Той посочва още, че е важно България да приеме Закона за доброволците:
“Доброволците могат да бъдат и много силна резервна армия, но когато не са подготвени и дойдат само с един гол ентусиазъм на терена на бедствието, те могат да направят поразии, които започват от поява на паника и увеличаване на броя на жертвите впоследствие, ако хората не знаят какво да правят“.
По думите му ролята на медиите е решаваща:
“В първите дни след бедствието най-важна е информацията, хората искат да знаят каква е съдбата на изгубените и близките, каква е съдбата на децата им и как ще преживеят зимата, ако времето е лошо“.
Господинов споделя още, че е важно да се намери начин да се вмъкнат допълнителни часове в учебната програма:
“Трябва да има практически занятия, показване на видеоматериали, филми от различни бедствия, откъдето децата да научат как се реагира в такива ситуации“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg