Доколко сме духовни слепи и как можем да прогледнем

В неделното евангелско четиво става дума за един незрящ просяк, който от сутрин до здрач до градските порти на Йерихон проси милостиня от минаващите. Години наред този несретник седи там. Рядко получава милостиня и въпреки нещастието си, надеждата не го напуска. Чул за чудесата и изцеленията, които извършва Спасителят йерихонския слепец очаква Божията милост да не подмине и него. Сбъдват се надеждите и очакванията му, вярата му е възнаградена. Господ Иисус Христос наистина минава покрай града и дарява със зрение невиждащия. За кои ли път Сина Божи казва: твоята вяра те спаси? Но кой чува тези думи? Зрящите книжници и фарисеи, които са наоколо или до преди минути незрящия просяк. Спасителят минава през Йерихон на път за Йерусалим, където знае какво ще му се случи, описал го е и на учениците си. Случайно ли по пътя Той дарява със зрение един отчаян просяк? Определено не. Тази случка е още едно доказателство за Божия промисъл. Тя разкрива отново и отново истината, че телесната слепота е много по-малко опасна от духовната.
В "Благовестие" ще разговаряме отново за вярата, тъй като в нашето общество тя все още е в дефицит, за сметка на суеверията. За това доколко сме духовно слепи и как можем да погледнем. Защо за някои християнството е религия на вината. Ще го сторим с доц. Калин Михайлов, поет, литературен критик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".