Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо България се нуждае от повече технологични училища?

Технологично образование
Снимка: @pixabay

Неотдавна от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха (БАСКОМ), че не само технологичният сектор, но всички сектори на икономиката се нуждаят от минимум 10 нови технологични училища в България. Това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната.

"Дошъл е моментът, в който България да застане на световната карта на визионерите в образованието. И това е задача не само на държавата, макар че у нас образователната система да е изцяло движена от държавния сектор. Това е задача за цялото ни общество."

Това заявява в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на Управителния съвет на Асоциацията на софтуерните компании в България. 

Тя допълва, че е важно да се намери най-добрият механизъм, по който по-голяма част от българските хора да имат необходимите умения, за да се реализират по възможност в България, независимо от това къде са израснали физически, къде са семействата им или какъв е майчиният им език.

Важно е да се изследва моделът на успешните технологични училища в страната, които са едва 4 на брой. 

"В Техническото училище за електронни системи към Технически университет преподават 56 човека, които са реално професионалисти в бизнеса. Компаниите, които членуват в БАСКОМ, те работят с учениците, като освен като преподаватели, те вземат стажанти. Учениците правят дипломни работи при тях“, казва Теодор Панайотов, председател на Асоциация на завършилите Техническото училище за електронни системи (ТУЕС) към Технически университет в София.

Според него образователната система в България, трябва да даде равен шанс на по-голямо количество деца.

Уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на общността на завършилите, както и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

"В IT сферата нещата се развиват с бесни темпове, няма учебни планове или учебници или преподаватели, квалифицирани преди време, които да могат без намесата на текущо работещи в сектора да подържат този темп. Критично важно е работещи хора да се включват, без да имат педагогическа способност, дори заплащането не е от значение, просто да могат да инвестират част от времето си“, допълва Наталия Митева.

Според Теодор Панайотов в момента в ТУЕС има 80 преподаватели общо, от тях 56 са преподаватели от бизнеса. Това са хора, които в огромната си част са завършили училището и работят вече в различни компании. Те идват и водят много фокусирани часове по много специализирани предмети.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединяват около 3 базови условия за изграждане на нови технологични училища, както и отварянето им за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България. Както и изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното технологично училище. И диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицитът на предмета, по който преподават.

Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стоянка Маркова - донорът със златен медал от Дрезден

В рубриката "Времето на редактора" гостува Стоянка Маркова, която разказа за постижението си – златен медал от 25-ите Световни игри за трансплантирани, проведени в Дрезден, Германия. Маркова подчерта значимата промяна в регламента на шампионата: за първи път в него са допуснати живи донори, както и семейства на починали донори. Тя обаче смята, че..

публикувано на 27.08.25 в 12:14
Вероника Димитрова и Андрей Ралев

Камен бряг срещу застрояването: жителите бранят степите и гледката към морето

В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за промяна в устройствените планове на района около емблематичното място "Огънчето". В дискусията се включиха "почти" местната жителка Вероника Димитрова и Андрей Ралев от Сдружение за дива природа..

обновено на 27.08.25 в 12:05
Фахрадин Фахрадинов, Ганга Дас, Бану Свами, Мартин Севери и Ана-Мария Кръстева

Кришна съзнанието

Международното общество за Кришна съзнание ИСККОН (ISKCON), наречено още движение Харе Кришна, е източно учение в традициите на индуизма. Това движение е основано през 1966 г. от Свами Прабхупада в Ню Йорк и е разпространено в много страни по света.  В България Обществото за Кришна съзнание е регистрирано като вероизповедание от 1991 г. Повече..

публикувано на 25.08.25 в 09:05

За пропастта между нас и Бога

Един цар решил да иска отчет и да изчисти сметките си със своите подчинени за отминалата година. Казано на съвременен език - да провери бюджета и да установи кой колко пари и за какво е похарчил или взел заем. В един момент при него довели човек, който дължал 10 хиляди таланта, което е огромна сума за онова време. Ясно било, че длъжникът не може..

публикувано на 24.08.25 в 09:45