Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо България се нуждае от повече технологични училища?

Технологично образование
Снимка: @pixabay

Неотдавна от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха (БАСКОМ), че не само технологичният сектор, но всички сектори на икономиката се нуждаят от минимум 10 нови технологични училища в България. Това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната.

"Дошъл е моментът, в който България да застане на световната карта на визионерите в образованието. И това е задача не само на държавата, макар че у нас образователната система да е изцяло движена от държавния сектор. Това е задача за цялото ни общество."

Това заявява в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на Управителния съвет на Асоциацията на софтуерните компании в България. 

Тя допълва, че е важно да се намери най-добрият механизъм, по който по-голяма част от българските хора да имат необходимите умения, за да се реализират по възможност в България, независимо от това къде са израснали физически, къде са семействата им или какъв е майчиният им език.

Важно е да се изследва моделът на успешните технологични училища в страната, които са едва 4 на брой. 

"В Техническото училище за електронни системи към Технически университет преподават 56 човека, които са реално професионалисти в бизнеса. Компаниите, които членуват в БАСКОМ, те работят с учениците, като освен като преподаватели, те вземат стажанти. Учениците правят дипломни работи при тях“, казва Теодор Панайотов, председател на Асоциация на завършилите Техническото училище за електронни системи (ТУЕС) към Технически университет в София.

Според него образователната система в България, трябва да даде равен шанс на по-голямо количество деца.

Уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на общността на завършилите, както и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

"В IT сферата нещата се развиват с бесни темпове, няма учебни планове или учебници или преподаватели, квалифицирани преди време, които да могат без намесата на текущо работещи в сектора да подържат този темп. Критично важно е работещи хора да се включват, без да имат педагогическа способност, дори заплащането не е от значение, просто да могат да инвестират част от времето си“, допълва Наталия Митева.

Според Теодор Панайотов в момента в ТУЕС има 80 преподаватели общо, от тях 56 са преподаватели от бизнеса. Това са хора, които в огромната си част са завършили училището и работят вече в различни компании. Те идват и водят много фокусирани часове по много специализирани предмети.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединяват около 3 базови условия за изграждане на нови технологични училища, както и отварянето им за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България. Както и изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното технологично училище. И диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицитът на предмета, по който преподават.

Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Н. Пр. Йоси Леви Сфари и Михайлина Павлова

Н. Пр. Йоси Леви-Сфари: Голямото предизвикателство е да направим разграничението между добро и зло

" Студентите и учениците трябва да знаят, да учат, да бъдат добри човешки същества. Да допринесат за общността и да се защитят от омразата, от дезинформацията, която се разпространява по целия свят. Когато ние започвахме да учим преди години, беше доста различно спрямо днешния ден. Предизвикателствата, пред които са изправени нашите деца, са много..

публикувано на 13.09.24 в 17:50

Анна Мурашенко: Най-грубият въпрос към ветеран е "Колко човека си убил"

Как да разговарят журналистите с ветерани, завърнали се от плен в Русия, и кои са най-честите грешки, които могат да бъдат допуснати, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Анна Мурашенко , основател на благотворителния фонд "YOUkraine" "Когато се срещаме с герой от фронта, на първо място, трябва да видим в него човека, личността...

публикувано на 13.09.24 в 16:00

Незаконното и опасно строителство в центъра на София след проверката на ДНСК

Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73,  в продължение на месеци води жителите на района към състояние на безизходица. На 19 юли в "Законът и Темида" разгледахме частния случай на Велина Иванова, която се обърна към екипа на предаването след поредица от сигнали към администрацията на Община..

публикувано на 13.09.24 в 15:25
Адв. Христиан Митев и Анелия Торошанова

"Съвети на адвоката" с адв. Христиан Митев

В рубриката "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в ефира на "Законът и Темида". Слушателка, която сама отглежда детето си след развод, но не получава присъдената ѝ издръжка от бащата, пита по какъв законов ред може да се справи с този проблем.   По думите на адв. Митев това е често срещан проблем в..

публикувано на 13.09.24 в 13:26
Божидар Александров и Бюлент Мюмюнов

Бюлент Мюмюнов: Светът на спорта днес през очите на един спортен журналист

Равносметката на постиженията и емоциите от Олимпийските и параолимпийските игри в Париж в "Нашият ден" прави спортният журналист  Бюлент Мюмюнов , отразявал събитията от френската столица. Мюмюнов споделя насладата от спортното зрелище и срещата с редица златни атлети, чиито емоции успява да съпреживее на живо.  По думите на журналиста светът..

публикувано на 13.09.24 в 10:39