Певицата Радостина Йовкова е от онези неуморни по дух артисти, които притежават много творчески лица. Тя е е дългогодишен член на народния хор на ансамбъл „Филип Кутев“ и един от солистите на състава; ревностен радетел за съхраняване на фолклорното ни наследство в различните му форми; автор, сценарист и режисьор на над 200 епизода от фолклорното предаване „Затупале тъпане“ и в същото време изпълнител, който в своето индивидуално развитие не се уморява да експериментира и да търси модерните интерпретации в музиката.
Нейното гостуване в рубриката „Разговорът“ на предаването „Нашият ден“ бе повод да сподели повече за авторските си музикални проекти. Чрез тях тя и колегите, с които работи, поднасят на публиката изпълнения, запазващи характерния облик на фолклорното звучене, но обогатени с оригинален аранжимент, който прави звученето им близко до младите хора.
Подобен пример е песента на Радостина Йовкова „Иван на Неда думаше“. „Моят приятел и колега Петър Славов е автор на музиката, аз съм в ролята на текстописец и изпълнител. Аранжиментът е на Петър Славов и Николай Цветков и мисля, че като краен резултат се получи много добре“, споделя тяОтношението на Радостина Йовкова към фолклора Радостина се дължи не само на принадлежността й към ансамбъл „Филип Кутев“ вече над 20 години, но и на странджанските й корени. „Много е тривиално да кажа, но аз наистина съм закърмена с хубавата странджанска музика. За мен е удоволствие както да изпея една песен в нейния автентичен вариант, с характерната звучност на съпровождащите инструменти, така и да направя същата тази песен, но така, че да е актуална и да предизвиква интереса на младите хора в нашия забързан 21 век. Трябва да се опитваме и да пречупваме нещата, защото хората, които слушат музика са различни и ние трябва да търсим различни лъчи, по които до тях да достигне до тях това слънце. Защото за мен за мен фолклорната музика е едно голямо слънце с много лъчи, което трябва да огрее повече хора“.
Модерното поп звучене в музиката също привлича Радостина Йовкова, а част от артистичните ѝ изяви са свързани и с това. „Много се радвам, че през последните години имам възможността да работя и с „българската Тина Търнър“ – Силвия Кацарова. Тя е един от ярките представители на българската поп музика и да съм успоредно с нея на сцена е много вълнуващо. В същото време, забелязвам как много изпълнители започват да се вслушват в българския фолклор и да използват етно мотиви в много различни парчета. При мен нещо подобно се появи като проект с Краси Аврамов и се надявам в най-скоро време да го финализираме“, сподели пред слушателите на „Нашият ден“ тя.
Съвместният проект с Красимир Аврамов се ражда около премиерата на „Нулево време“ – песен, с която Радостина Йовкова търси изява на качествата си на поп изпълнител. „Когато подготвяхме премиерата на „Нулево време“, общият ни мениджър Мишел Джахова предложи с Краси да изпеем нещо заедно на сцената. Така се сетих за една моя народна песен, която бях написала преди много години. Тя е свежа, мажорна, звучи весело и си казахме – ами да, защо не. И така се роди идеята да направим нещо заедно. Тогава Ники Цветков нахвърля аранжимент, който направихме на живо на премиерата на „Нулево време“ в Sofia Live Club и се получи доста интересна интерпретация. В момента я дообогатяваме и се надяваме в най-скоро време записът за е готов, след което планираме заснемането на клип с моя режисьор Вени Атанасова“.
А какво е „нулево време“? Според поетесата Пелагия Въшин, по чиито текст е създадена едноименната песен в изпълнение на Радостина Йовкова, това е моментът, в който двете стрелки на часовника се слепват и побират в себе си всички възможности; поставят край на краха и началото на възхода. „Това е много интересна интерпретация, защото всички ние имаме такива моменти. Може би моментът, в който си паднал и се опитваш да се изправиш – именно това е „нулевото време“ – споделя Радостина.
Музиката на „Нулево време“ е написана специално за нея от композитора Любомир Дамянов, автор на един от известните хитове на Силвия Кацарова и LZ – „Големият кораб минава“. „Отначало подходих със страх, защото аз съм народна певица. Но след това си казах, че след като този човек смята, че мога да се справя, значи наистина мога. Записах няколко урока по поп и джаз пеене при Алис Боварян и Катина Димитрова и така се стигна до реализацията на песента.
Все пак, народното звучене остава онова, което е пуснало дълбоки корени в сърцето на певицата от Странджа. „Място под слънцето има за всеки, който има потенциал и желание да работи и да се развива – обобщава тя. – Аз съм Радостина Йовкова. Дори и народните песни, които изпълнявам – дали ще са от репертоара на Магда Пушкарова, дали ще са на Комня Стоянова или на Янка Рупкина –те са пречупени през това, което съм аз. Не бива да се опитваме да ги имитираме. Всяка една от тях е оставила незабравим почерк в българската народна музика. Те са имена, които дори и само когато ги споменавам, настръхвам, защото наистина са оставили много траен отпечатък в българското песенно творчество. Ние сме се учили от тях, но е важно ние да изградим и наш собствен стил. Не когато някой те чуе да пееш да каже „тя пее като Янка Рупкина“, а да каже „тя пее като себе си“.
Като певица, а също и в качеството на автор и режисьор на телевизионно предаване, което създава в продължение на 8 години.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: личен архив
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg