Васил Видински (ВБВ): Свобода, търпение и грижа

Миниатюрно самоподчинение

Във фината електрическа крушка има
бледи и дълги животни,
които пренасят бавно магнезий
в крайниците и телцата си:
трудят се неуморно, трупат, гълтат, потят се и накрая
мигновено изгарят.

Огромни купчини складов магнезий,
пепелно дихание от бивши животни,
обгорелият стъклен прашец:
това е, което остава от нас.

Но още по-миниатюрни – дори детски – страдания
се съдържат в интегралните схеми и процесорите.

Непрекъснато се удивлявам колко нюансирана,
безупречна и красива е станала експлоатацията.
Из ":беше"

Каква е природата на трилогията "Е:то", "Ще:" и ":беше"? Първият подобен проект в българската литература, реализиран в продължение на 22 години. С Васил Видински (BБB) разговаряме за това как литературата може да бъде лаборатория, в която се раждат и съхраняват идеи.

"И така, след настоящето и бъдещето, сега най-сетне се разгръща и миналото. ":беше" е изходна книга. Тя разказва за прехода и за неравната борба със себе си, в която се преплитат социалното (понякога политическо), индивидуалното (понякога личностно) и природното (понякога културно).

В книгата се срещат и особени, и обикновени животни; разказва се за миналото на космонавтиката; описва се двойствеността на веществото и обществото; критикува се и се възхвалява природата; пътешества се из Банат, Трансилвания, Подолието и Унгарската пуста; изследват се предтечите на модернизма в изкуството; и се обсъжда, разбира се, дали има живот след смъртта. В крайна сметка миналото не е единствено история, територия или порьозна памет, то е също така двигател и съзидател."
Чуйте повече за книгата и трилогията в звуковия файл.