Започваме със загадка: този път в "Усмивки от старите радиоленти" си припомняме един популярен радиоглас, един неуморен пътешественик и сладкодумен разказвач. Който по-отдавна следи предаванията на "Хумор и сатира", веднага ще се досети, че става дума за Ясен Антов.
Той бе богато надарен с умението да разказва, не просто да чете, не просто да информира, а да разказва естествено и увлекателно, независимо дали ставаше дума за измислени от него истории, или за видяно, чуто и преживяно. Нещо повече, Ясен Антов умееше да разказва както пишейки, така и говорейки. Неслучайно неговата първа книга с пътеписи, излязлата през 1975 г. "Накъдето ми видят очите", през 2000 г. в допитването във връзка със 150-годишнината на Иван Вазов бе определена за българския пътепис на ХХ век. Едноименното му радиопредаване, което под една или друга форма звучеше десетилетия наред в радиоефира, също бе изключително популярно.
В друго издание на "Усмивки от старите радиоленти" припомнихме различни страни от творчеството на Ясен Антов, а този път ще слушаме разказите на Ясен Антов за пътешествия. Ще се насочим на юг, към Гърция, после ще отидем далеч на север, в Швеция, откъдето пък ще направим гигантски скок навръх Хималаите. Това пък ни подсеща за друга книга с пътеписи на Ясен Антов, тя е от 1993 г. – "С чадър и пижама из Хималаите". Какво заглавие само, как да не я прочете човек! Ако я намерите при букинистите, особено ако намерите и другите му книги, няма да съжалявате.
В предаването ще чуем и още нещо, не по-малко интересно – два кратки откъса от предаването "Авторът и неговата публика", в които Ясен Антов описва себе си с отстранение и разкрива тайната на хубавия разказ.
Чуйте в аванс тази тайна, а цялото предаване "Усмивки от старите радиоленти", посветено на този пътешественик и разказвач, можете да слушате в неделя от 19.00 часа.
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg