На вчерашния 28 февруари беше открита изложбата “Да вържем мартеница…“ Тя е подредена в Националния етнографски музей, която представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна.
Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.
Проф. Албена Георгиева е експертът от българска страна, участвал в изготвянето на досието по вписване на съвместната кандидатура на Мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
“Зад това вписване стои един много дълъг процес на работа. Най-напред правихме две срещи в Румъния, инициативата за вписването – международното вписване на тази кандидатура тръгна от Румъния. Те ни поканиха на среща, най-напред през юни 2013 г., след това през ноември 2013 г. Освен Румъния и България участваха Молдова и Северна Македония – получи се много хубав екип. Бяха поканени Гърция и Сърбия, където също има мартеници, но те не си потвърдиха участието. Останахме само четирите държави“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.
“Уточнихме параметрите и кой какво ще издирва, защото изискванията са много сложни изискванията на документите са вписване в ЮНЕСКО. През декември месец 2017 г. беше вписана мартеницата“, посочва още тя.
“Добре е да се знае, че закичвайки се с мартеница, особено когато е дадена от любим човек, носим едно пожелание за здраве, обновление, за хубава година, за плодородие, късмет и щастие. Мартеницата много здраво ни свързва с хората, които обичаме и това е начин да им покажем внимание“, казва още проф. Георгиева.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова, обясни каква е мисията на музея, директно от работилницата на Националния етнографски музей.
“Може би това е празникът, който ни описва най-силно и сякаш носи най-прекрасен заряд. Мисията на музея е да бъде преди всичко музей на хората, който свързва общностите, където и да живеят те.
Следващата експозиция, която може да се види е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей. Това е изложба, която, от една страна, ще ни въведе в различни исторически периоди, от друга, ще запознае публиката с хората, които са работили в музея“, разказа тя в “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Съхраняваме народописан архив, който съдържа артефакти от началото на миналия век, още при създаването на Етнографския музей. В момента сме и в залите на образователния център, в голяма степен се опитваме да намираме формите и начините за запознаване от най-малките до малко по-големите посетители с наследеството и с традиционната ни култура“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
