В деня на Националния ни празник представяме историята на едно от българските бойни знамена-реликви, под което четвърта дружина на Българското опълчение участва в боевете при Шипка и Шейново.
Историята разказа в „Нашия ден“ Лилия Криворова, старши експерт в направление „Експозиционни и образователни дейности“ на НВИМ:
„Знамето на горнооряховските въстаници от 1876 е сред най-ценните реликви, съхранявани в знаменната колекция на Националния военно-исторически музей. То е ушито в навечерието на Априлското въстание в Горна Оряховица от председателката на женското дружество просвета в града, Елена Грънчарова и нейните сестрите Вангели и Замфири Писареви и братовчедка им Зойка Обрешкова, които изработват общо три знамена за въстаниците от Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево.
Специално знамето на Горнооряховската въстаническа чета е определено да бъде главно знаме на Търновския революционен окръг. То е с размери 160 на 123 сантиметра, изработено е от зелен копринен плат и украсено със сърмени ресни по края. От лицевата му страна, на тъмнозелен фон с маслени бои е нарисуван позлатен коронован лъв с избродиран надпис над него „Свобода или смърт“, а под него е избродирана 1876 година. На обратната страна на знамето е пришит кръст от бял копринен атлас. То обаче не успява да участва в Априлското въстание.
В резултат на предателство на 26 април 1876 година двамата войводи на горнооряховската чета са арестувани, непосредствено преди обявяване на въстанието и са затворени в търновския конак, където е отнесено и плененото знаме на четата“, разказва тя в интервю за БНР.
Друго интересно нещо, което Лилия Криворова разказа в ефира на “Нашият ден“ е как това знаме става знаме на Четвърта дружина от българското опълчение, която е под командването на генерал Гурко по време на Руско-турската война.
“Задачата на предния отряд, ръководен от ген. Гурко е да овладее старопланинските проходи и да навлезе в южна България. С приближаването на отряда към Търново турските власти напускат града, а няколко младежи от Горна Оряховица влизат в конака, за да търсят захвърленото там преди повече от година революционно знаме.
С него на 25 юни търновското духовенство и жителите на града посрещат частите от предния отряд при Преображенския манастир, след което го предават на командира на отряда генерал Гурко, с молба да го връчи на една от опълченските дружини. Два дни след освобождението на Търново на 27 юни 1877 година, въстаническото знаме е осветено и тържествено връчено от генерал Гурко на четвърта дружина от Българското опълчение.
Интересен факт е, че това знаме става единственото опълченско знаме, което е изработено в България, и което участва в реални бойни действия. То предвожда 4-та дружина на Българското опълчение в епичните августовски боеве на Шипка през август 1877 година и при превземането на шейновския укрепен лагер в края на декември същата година.
След Освобождението на България, знамето, заедно с останалите знамена на Българското опълчение, се съхранява в прочутата зала на царския дворец, а през 1946 г. става част от фонда на Историческия музей.
Съхранението на тези знамена – реликви изисква специални условия и грижи, тъй като един от основните увреждащи тъканите фактори е светлината. Поради тази причина те се показват рядко пред посетители.
За последен път оригиналът на знамето на Горнооряховските въстаници е излагано през 2018 и 2022 г“, разказа тя в ефира на “Нашият ден“.
Целия разказ за историята на знамето може да чуете в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
