Патриотизмът като мост към бъдещето

Какво означават българските ни национализми, комплексите и криворазбраният ни патриотизъм? Що за ценност е патриотизмът и как да защитим Отечеството си от разединение? Къде е обществото и защо гневът и недоволството облякоха народни носии и избраха да следват неясен идеал, като изпразниха от съдържание най-важните ни емблеми, с които трябваше да се гордеем, но и от които трябваше да се учим? Къде е тънката граница между патриотизъм и ксенофобски национализъм? И от какви фобии са обладани днешните патриоти?

Поводите да разговаряме по тези теми с доц. д-р Албена Танева, политолог и преподавател в Софийския университет, със Силвия Недкова, журналист от "Площад Славейков" и с проф. Евгений Дайнов, политолог и преподавател в НБУ, са както националният празник, който отбелязваме днес, така и стартът на предизборната кампания, от която ще очакваме различни послания, отправени от българските политици към  електората.

Шумен или тих трябва да бъде патриотизмът и как да стане мост, по който да вървим към бъдещето?

Патриотизмът не е хоругва

Албена Танева: "Патриотизмът е хубава дума. А свободата е голяма дума и този патриотизъм, който ни отвежда към днешната дата, е свързан с мечтата за свобода. За тази свобода са жертвали живота си и са дали много голяма посока, с която все още можем да се равняваме. Левски е национална икона и той е национална икона не за да го разнасяме като хоругва, а за да се вгледаме и да проумеем какво ни е казал този либерален мислител. А той ни е завещал мечтата за свобода. Не само националната свобода, не само мечтата за самостоятелна държава, а за свобода  на едно общество, в което има място за всички. /…/ Нима това не е патриотично? Нима не е патриотично да изградим едно хубаво общество, в което гледаме един на друг с уважение, а не си крещим? Когато разговорите, които водим, не са разговори, в които слушаме собствените си мисли. Диалогът не е да поставим много монолози един до друг."

С поглед назад

Силвия Недкова: "Аз имам една моя дефиниция за патриотизъм и тя е простичка: "Патриотизъм" не е толкова аз да се гордея с България, а да накарам България да се гордее с мен." И когато всички се опитаме да направим така, че да дадем нещо на България, когато го направим и го направим с цялото си сърце и с всичките си усилия, то тогава може би наистина ще бъдем патриоти. Защото в момента, по някаква странна причина, единствената проява на патриотизъм е погледът в миналото, а не погледът в днешното и в утрешното. Някак си сме се обърнали и гледаме назад, а когато гледаш назад, бъдещето не е пред теб. То е на тила ти и това фиксиране в историята, която дори не познаваме истински, и е дълбоко маскирано като патриотизъм, е една от най-големите пречки, според мен, за това да си подредим държавата наистина и тогава да се гордеем с нея."

Страхът от модерния свят

Евгений Дайнов: "В 21-ви век патриотизмът беше разкачен от идеята за модерен начин на живот и много хора дълбаят дъното от години, за да ни върнат там, където дори нашите възрожденците не са били – към потури, цървули, калпаци, които те не са носили. Невежество, липса на образование и да не забравяме, 45 години комунистически период, в който лоялността на българите трябваше да бъде насочена към великия Съветски съюз, а не към България. /…/

Фобиите на днешните патриоти са омраза и страх към чуждото. Чуждото са всички, които не изглеждат като теб, не мечтаят да ходят в потури, знаят някакъв друг език освен българския, чели са книги, за които ти не си чувал. Всичко това е превърнато в обект на омраза. Този патриотизъм, който ни го пробутват в последните години, е основан върху страх от модерния свят. Не стремление към него, както е било с нашите възрожденци, а ужас от модерния свят и опит да се живее в някаква землянка."

Целия разговор можете да чуете в звуковите файлове.