Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какъв ще станеш, когато пораснеш

"Аз ще бъда учен" вдъхновява децата да следват мечтите си

Какъв ще станеш, когато пораснеш – вероятно за мнозина това е бил най-трудният въпрос, когато са били деца. Питането първо предполага, че ще бъдеш голям и сериозен човек и после, че ще трябва да се занимаваш с нещо голямо и сериозно. Извън чаровния ореол като на професии като боклукчия и пожарникар, малко деца знаят с какво искат да се занимават като пораснат. В днешно време е още по-трудно като имаме предвид професиите, които ще изчезнат, или ще претърпят сериозна трансформация, докато днешните деца пораснат.

Едно е сигурно – светът няма да спре да има нужда от учени и то такива, които ще решават спешни задачи като промените в климата, замърсяването или предвиждането на бедствия.

На помощ на децата, а и на родителите идва "Аз ще бъда учен" от финландския автор Теро Миелонен и художничката Мари Ахокойву.

Книгата представя единайсет професионални области и техните основни инструменти и методи. Самият автор е доктор по атмосферни науки във Финландския метеорологичен институт и изучава ролята на аерозолите в изменението на климата. Вдъхновен от работата си, той и Мари Ахокойву създават "Аз ще бъда учен", насочена към утрешните астронавти, инженери и биолози.

Може би най-ценното в книгата е посланието, че учен ставаш, воден от страст и любопитство, като Кет, която изследва звездното небе с баща си, а сега работата ѝ е да намира нови планети. Маряне, която обича да търси съкровища и става археолог, и Едуардо, който обожава да играе видео игри, но не става професионален геймър, а създава климатични модели и размишлява какъв ще бъде света след сто години.

Чуйте разговора с преводачката на книгата Росица Цветанова, от който става ясно и защо финдалнците обикновено са на челните места по качество на образованието.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05