Какъв ще станеш, когато пораснеш – вероятно за мнозина това е бил най-трудният въпрос, когато са били деца. Питането първо предполага, че ще бъдеш голям и сериозен човек и после, че ще трябва да се занимаваш с нещо голямо и сериозно. Извън чаровния ореол като на професии като боклукчия и пожарникар, малко деца знаят с какво искат да се занимават като пораснат. В днешно време е още по-трудно като имаме предвид професиите, които ще изчезнат, или ще претърпят сериозна трансформация, докато днешните деца пораснат.
Едно е сигурно – светът няма да спре да има нужда от учени и то такива, които ще решават спешни задачи като промените в климата, замърсяването или предвиждането на бедствия.
На помощ на децата, а и на родителите идва "Аз ще бъда учен" от финландския автор Теро Миелонен и художничката Мари Ахокойву.
Книгата представя единайсет професионални области и техните основни инструменти и методи. Самият автор е доктор по атмосферни науки във Финландския метеорологичен институт и изучава ролята на аерозолите в изменението на климата. Вдъхновен от работата си, той и Мари Ахокойву създават "Аз ще бъда учен", насочена към утрешните астронавти, инженери и биолози.
Може би най-ценното в книгата е посланието, че учен ставаш, воден от страст и любопитство, като Кет, която изследва звездното небе с баща си, а сега работата ѝ е да намира нови планети. Маряне, която обича да търси съкровища и става археолог, и Едуардо, който обожава да играе видео игри, но не става професионален геймър, а създава климатични модели и размишлява какъв ще бъде света след сто години.
Чуйте разговора с преводачката на книгата Росица Цветанова, от който става ясно и защо финдалнците обикновено са на челните места по качество на образованието.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg