В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."
Чуждоезиковото нашествие като фобия
"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни изследвания - София (ФХСИ) "политическата машина на сайтовете гъби умря" и какво представлява "комерсиална машина", както и актуалната политическа ситуация в страната – коментира в "Мрежата" по програма..
В съвременната дигитална среда хаосът е оръжие. Информационен шум, фалшиви профили, координирани кампании, страх и манипулация – всичко това не е просто страничен ефект на социалните мрежи, а внимателно изградена структура. Филмът "Архитекти на хаоса" на журналистката Мая Димитрова , излъчен по БНТ, разкрива как в България действат мрежи..
"Благословен си, Христе, Боже наш, Който направи рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Теб." се казва в тропара на Петдесетница. Разказът за слизането на Светия Дух над апостолите се намира в книга "Деяния апостолски”, а празникът се чества на петдесетия ден след Възкресение Христово, който..
Днешен Китай е противоречива смесица от удивление и объркване. Китай е страна на пластове. Всеки камък, всяка дреха, всеки мит — са страници от една жива книга. Тук контрастите не се борят, а танцува. Човек се губи в мистиката на храмовете и небостъргачите. Шепотът на историята е в необяснима симбиоза със смелия вик на модерността. Първото, което..
Тази година Курбан байрамът започна вечерта на 5 юни и ще продължи до вечерта на 9 юни, когато е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като..
Националният фестивал за деца и ученици се организира за втора година от Националния университетски център за творчество и иновации към Софийския..
В съвременната дигитална среда хаосът е оръжие. Информационен шум, фалшиви профили, координирани кампании, страх и манипулация – всичко това не е просто..
Болестта на нашето време навярно се крие в желанието ни да бъдем други и да се харесаме на околните. Това, разбира се, го доказва текст, писан през 1894..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg