Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Гочев за революцията в киното и еволюцията в технологиите

Снимка: БГНЕС

Кинопродукции, които да поддържат високо ниво – към това се e стремял винаги Димитър Гочев. За него всичко е работа, работа и пак работа. Навярно заради това и постига революция в българското кино, защото "Под прикритие" беше и все още си остава най-популярният, гледан и различен български сериал. А точно той e сред продуцентите и режисьорите му. Постига революция и в привличането на младата публика със сериала, който носи именно това заглавие – "Революция Z".

Има и други български продукции, зад които стои името му, ако не като продуцент, то като режисьор или оператор. Един от филмите, заснети и продуцирани от него, е "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, спечелил наградата за режисура на 27-ия фестивал на българския игрален филм "Златната роза" във Варна. Сериалът "Стъклен дом" и филмите "Мисия Лондон" и "Аве" също могат да бъдат дадени като пример.

Всъщност Димитър Гочев участва в създаването на немалко документални и игрални филми, телевизионни предавания и големи рекламни кампании. Продуцент е на няколко европейски копродукции, продуцира и проект по сценарий на световноизвестния сценарист Жан-Клод Кариер. На 10 март тази година ще излезе и новият филм на Мариан Вълев "Чалга", който именно Гочев заснема с телефон. Той определя работата си по филма като едно завръщане към това, което е завършил, а именно – операторско майсторство в НАТФИЗ.

"Този експеримент, който заедно с Мариан успяхме да направим, ми да даде изключително много емоции и много нови познания", каза в "Кино с думи" Димитър Гочев.


"Чалга" обаче е и още нещо – поредното доказателство, че технологиите еволюират и ние трябва да ги следваме, но да не губим контрола над тях. Димитър Гочев е убеден, че бъдещето на киното се крие в стрийминг платформите, които предоставят качествено и лесно достъпно съдържание, във виртуалната реалност и всичко онова, което надскача традиционните аудиовизуални носители на информация.

В момента киното е достъпно за всеки, който има какво да разкаже на зрителите, смята Гочев. Вече никой не гледа с какво е заснет един филм, ако той реално грабва с историята си и начина, по който е режисиран. Публиката е разглезена и задачата на хората, които правят кино, е да я впечатлят.

Димитър Гочев си мечтае отново да създаде продукция от типа на "Под прикритие", която да завърти за поред път колелото и да размести пластовете в родното ни кино. Другото, към което се стреми, са късометражните тийнсериали, които да привлекат младата публика в нейния естествен вече хабитат – платформите за видеосподеляне.

"Това, което аз искам да направя, е някак си на по-световно равнище, защото вярвам в проекти, които са т.нар. копродукции. Т.е. да се обединят различни страни, да ги убедиш да ти повярват, че ще направиш нещо – дали ще е филм, дали ще е продукция за YouTube, или ще е сериал, това вече е друга тема – казва Гочев, но – "всеки проект, който може да обхване по-големи територии, ще е много добър. От една страна – от продуцентска гледна точка, от друга – и за самите актьори, защото така ги виждат, канят ги и разбират, че са играли в успешни проекти. Това е част от продуцентството – да намериш онези актьори, които ще ти донесат и зрители."

Димитър Гочев е на мнение, че трябва да се работи с нови лица в киното, а не едни и същи актьори да играят във всичко, защото това пречи и на самите тях.

Повече за страстта на Гочев към технологиите и възможностите, които те дават в киното днес, за копродукциите, които биха могли да гарантират успех, за мястото на Турция в света на седмото изкуство, за идеята да сме здраво стъпили на земята, но и да не спираме полета си нагоре и за интерпретацията на детския бродуейски мюзикъл "Ани", който режисьорът, продуцент и оператор иска да направи, чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50