Методий Кусев е шеметна личност, каквато никоя българска майка скоро не е раждала. Появява се през 1838 г. в Прилеп, в Македония, тогава в Османската империя, умира в Царство България, на 1 ноември 1922 година. В Стара Загора, където е погребан, го знае мало и голямо, познават живота и особено делата му, които са издигнати в национален култ. Но за центъра, наречен София и за другите бездуховни провинции Кусев е просто някакъв регионален герой.
Защо този знаменит възрожденец, църковен предстоятел, виден общественик и народен будител е от години забравен от целокупното ни общество? Всеки, който от близо се запознае с неистовия му патриотизъм, граничещ с фанатизъм, с неустоимата му енергичност и небивал духовен ръст, ще остане с усещането, че Методий Кусев е човек съизграден от няколко личности, които живеят в едно тяло и в една душа, без да си пречат, а се допълват взаимно – той е прозорлив политик, умен и умел дипломат, военен анализатор и остро критичен наблюдател, дава съвети на Фердинанд, пише писма до американския президент Удроу Уилсън, публикува нравствени статии, пламенни проповеди, гневни социални възражения, едновременно с това е всеотдаен общественик, примерен свещенослужител, за когото храмът е тесен, се оказва…
Няма да е пресилено, ако речем, че Методий Кусев е имал всички качества на национален гений, неуморим и безстрашен биткаджия, всеотдаден на българската кауза, патриот приложник, обществен съзидател. Той не е буден, а е превъзбуден духовник с позиция, верую и дързост, с което е стреснал и притеснил всички противници на България в нейните граници и отвъд тях.
Някои историци се питат не е ли време съответните институции да предложат канонизирането на митрополит Методий за светец? Но и те много добре знаят, че отговор няма да получат. Защото, за разлика от обявения за светия съмнителен праведник Серафим Соболев, който бе едновременно канонизиран от българи и руснаци, Методий Кусев се оказва лошото, крайно непослушното дете на вечната ни и славна православна дружба.
Защо и как се е случило това, ще разберете, ако поискате да чуете цялото предаване. В него участват Радка Кусева от Фондацията "Митрополит Методий Кусев", две исторички от БАН – д-р Галя Господинова и д-р Силвия Маринова, както и журналистката Румяна Лечева.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Спектакълът "Дон Жуан" на Народния театър в Ниш гостува на първата ни сцена. На 20 юни от 19 часа една от най-противоречивите и вълнуващи фигури в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg