Българска премиера на мистичния "Оракул"

Традицията в концертите на Симфоничния оркестър на БНР е в това винаги да предлагат силни емоционални преживявания и предизвикателства към въображението и сетивата на публиката. Програмата на концерта на радиосимфониците в петъчната вечер (10 март 2023) в столичната зала "България" няма да направи изключение в това отношение и привлича вниманието още с надслова си "Вакханалия", вдъхновен очевидно от едноименната балетна сцена из трето действие на операта "Самсон и Далила" от Сен-Санс, която, разбира се, е част от музикалните предложения, които публиката ще чуе.

Освен авторски композиции, Виви Василева изпълнява много нови произведения, създадени специално за нея. Импровизира цялата филмова музика в известния филм на Петра Вагнер "Zu nah". Виви експериментира успешно с различни камерни музикални състави, сред които е и изтъкнатият "Виви Василева Квартет". Тя започва професионалните си уроци през 2004 при Клаудио Естай (солист-перкусионист в Мюнхенската опера) и навлиза в света на музиката с бързи крачки. На 15 години, спонсорирана от Баварското радио, издава първия си компактдиск, а на 16 е приета за студент в Hochschule für Musik und Theater в Мюнхен, където се дипломира с бакалавърска степен при проф. Петер Садло и Раймонд Курфс. Концертира в Бразилия, Испания, Украйна, Португалия, Алжир, Полша. Солист е на Музикалния фестивал "Райнгау", Европейските седмици в Пасау, "Gasteig" фестивал в Мюнхен, "Schleswig – Holstein Festival". Дебютира в две от най-престижните зали в Германия: в голямата зала на Филхармонията на Елба в Хамбург и в голямата зала на Берлинската филхармония. В България е гостувала на фестивалите "Софийски музикални седмици", "Мартенски музикални дни" в Русе, "Аполония" в Созопол, "Дни на класиката в Балчик" и други.

За Виви Василева изпълнението на "Оракул" тази вечер е дългоочакван дебют с Радиосимфониците, нейното участие беше планирано още преди две години, но заради пандемията се отложи. "Оракул" обещава ярко и увлекателно преживяване, разширявайки академичните хоризонти на концертната зала. В солистичната партия се използват около 20 разнообразни ударни инструмента, включително и етно инструменти. Ето как самият композитор представя своята творба в личната си страница:

"Оракул" е концерт за мулти-ударни инструменти и оркестър в седем части, предлагащ музикален път през седемте чакри. Смятало се, че оракулите са прорицатели, чрез които боговете говорят директно на хората. Чакрите (в превод от санскрит колело, диск, кръг) са различните енергийни центрове между физическото тяло и финото човешко тяло, използвани в различни медитативни практики в тантрическия индуизъм, тантрическо-будистката ваджраяна и в йога. В концерта соло перкусионната част действа като оракул, приканващ питащия слушател да позволи отварянето на чакрите чрез активно и съзнателно слушане."

Седемте части на творбата преливат една към друга без прекъсване, създавайки специфична звукова атмосфера и интонационна среда, а техните програмни заглавия са:
• Първа чакра – корен ("Аз съм")
• Втора чакра – сакрална ("чувствам")
• Трета чакра – Слънчев сплит ("аз правя")
• Четвърта чакра – сърдечна ("Обичам")
• Пета чакра – гърлена ("аз говоря")
• Шеста чакра – Трето око ("Виждам")
• Седма чакра – Коронна ("знам")

Втората част на концерта предлага кратко, но вълнуващо пътешествие в света на френската музика от края на XIX и първите десетилетия на XX век с музиката на Морис Равел и Камий Сен-Санс. Нейното начало ще поставят "Благородни и сантиментални валсове" от Морис Равел.

Първоначално както при много свои творби, Морис Равел пише цикъла "Благородни и сантиментални валсове" за пиано през 1911 г., а на следващата 1912 създава оркестровата им версия. Заглавието е в знак на почит към големия майстор на валса, австрийския композитор-романтик Франц Шуберт, който през 1823 създава цикъл от валсове със същото заглавие. Равел е творчески заинтригуван от жанра на валса. Пиесите са свързани с работата му върху музиката на балета "Валс", изпълняван и като оркестрова пиеса. До неговото създаване през 1919, той публикува версията за пиано на своя валсов цикъл, който се състои от 8 кратки пиеси. Творбата е изпълнена за първи път на 8 май 1911 от Луи Обер, на когото е и посветена.

Френският романтизъм от втората половина на XIX век е представен от музиката на Камий Сен-Санс. През 1872 г. той пише своята песен "Танц на смъртта" за глас и пиано по текст на френския поет Анри Казалис, базиран на пиесата със същото заглавие на Камило Антона-Траверси. Сюжетът е върху старинната легенда за страховитата поява на Смъртта в света на хората всяка година в нощта на празника "Вси Светии", която в полунощ извиква мъртвите, чиито скелети излизат от гробовете си и танцуват под звуците на нейната цигулка до пропяването на първи петли, когато те отново се връщат в гробовете, а Смъртта изчезва, за да се върне отново следващата година по същото време. Това инспирира Сен-Санс да разшири и преработи своята песен две години по-късно в симфонична поема със същото заглавие за соло цигулка и оркестър, където солиращата цигулка заменя вокалната партия и заедно с това символизира Смъртта. Премиерата на творбата е на 24 януари 1875, а в петъчната вечер солист на радиосимфониците ще бъде концертмайсторът Ирина Стоянова.

Финалът на концерта поставя балетната сцена "Вакханалия" из операта "Самсон и Далила", също от Сен-Санс. В основата на сюжета е библейското сказание за старозаветния пророк Самсон, надарен със свръхчовешка физическа сила, чийто източник е в изключително дългата му коса, сплетена на 7 плитки. Прелъстен от филистимката Далила, Самсон открива пред нея тайната на силата си. След като Далила с коварство отрязва косите на Самсон, той е заловен от нейните сънародници – смъртни врагове на израилтяните, ослепен, затворен и осъден на смърт. Но, разкаян за предишния си разгулен живот, Самсон получава от Господ възможност да пречисти душата си чрез акта на саможертвата. Възвърнал силата си, той срутва езическия храм, в който е отведен, за да бъде подигран от филистимците и така загива заедно с тях, а израилтяните получават свободата си.

Въпреки, че операта е отхвърлена от дирекцията на парижката "Гранд Опера", на 2 декември 1877 тя е поставена във Ваймар под диригентството на Ференц Лист, където е приета с голям успех, а балетната сцена "Вакханалия" от трето действие получава изключителна популярност и заживява собствен концертен живот, като става репертоарна творба на най-големите оркестри по целия свят.