Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Максим Бенвенисти: 10 март е ден на памет и за помен

„Паметник на спасението” - София
Снимка: registersofia.bg

През 1935 г. в Нюрнберг са гласувани закони, наречени Нюрнбергските расови закони. Единият е Закона за гражданството в Райха, според който – "гражданин на Германия е само този, който има германска или родствена кръв (скандинавските народи) и само той притежава човешки и политически права". Вторият е Закона за защита на германската кръв и германската чест. Според него пък – "Браковете, както и извънбрачните връзки между евреи и германски граждани или индивиди със сродна кръв, се забраняват!". Това отприщва поредната вълна на гонения и изтребления срещу еврейския народ. Скоро след това в България правителството на Богдан Филов внася, а Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който е предназначен за решаване на т.нар. еврейски въпрос. Какво се случва след това у нас и по света и защо трябва да го помним и да не забравяме дадените жертви – чуйте разговора с д-р Максим Бенвенисти, директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом".


Не всички от преките виновниците за Холокоста са понесли отговорността за престъпните си действия. Но се правят опити за пренаписване на историята. "Опитите да се възхвалява онова време на нацизма ... трябва да подлежат на най-сериозна санкция" казва д-р Бенвенисти.


Хората, преживели Холокоста в лагерите на смъртта стават все по-малко и по-малко. Но спомените им за преживения ужас , благодарение на технологиите, остават. Така се случи и с Жужана Сергеенко – унгарска еврейка, чиито разказ пазим в архива на предаването. Чуйте го:

Преди 10 години пред БНР д-р Бенвенисти каза "...нациите не са научили урока си от преди 70 години. Идват поколения, за които момчетата с пречупени кръстове стават привлекателни, изваждайки от нацизма определени идеи. Нацизмът се възражда, даже и в България.". А днес – 10 години по-късно, добавя – "Не се отричам от нито една дума!" Чуйте как продължава и как коментира запазените в архива спомени на Жужана Сергеенко.

Когато в "Познати и непознати" говорим за Холокоста, често започваме и завършваме с думите "Никога вече!" Но според д-р Бенвенисти "Това не е достатъчно. Не е достатъчно и да кажем "Ние помним! Необходимо е и да действаме! Силата на човека е в действието!"


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44