Преди дни Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия, а заседанието бе съпроводено от демонстрации на защитници на монумента.
Граждани на столицата коментират в “Нашият ден“ къде е мястото на този паметник – чуйте в звуковия файл.
“Проектът “Бузлуджа“ много се различава от казуса с Паметника на Съветската армия. При паметника на Бузлуджа говорим за една сграда, която може да има функция и може да бъде използвана, за която е логично да се намери бъдещо предназначение. Това наистина е сграда с огромна архитектурна и художествена стойност. Скулптурите обаче са по-различна тема на дискусия, защото те нямат конкретна функция, а имат само своето символично значение. Определено бих разграничила единия от другия обект."
Това каза в интервю за БНР арх. Дора Иванова, ръководител на проект за опазване на паметника на Бузлуджа.
Според нея няма единно решение за всички тези паметници. Трябва да се разгледа много конкретно случаят, да се анализират проблемите и да се намерят конкретни решения за всеки един случай.
Тя смята още, че основният въпрос при Паметника на Съветската армия е дали неговото премахване реално адресира проблема. Виждаме ли различните гледни точки, или просто прекратяваме диалога.
Според арх. Иванова този тип паметници са ценни именно с това да провокират диалог, който да бъде конструктивен и да бъде използван за образователни цели, за да може да има памет и то мултивокална – с различни гледни точки и истории, които не се изключват. Тя подчертава още, че основният въпрос е в това как тези гледни точки биха могли да бъдат предадени нататък.
Според историка доц. Михаил Груев по казуса с Паметника на Съветската армия няма консенсус в българското общество:
“Една немалка част от обществото, софиянци в частност, са убедени, че това е паметник, който не кореспондира с историческата истина. Като започнем от надписа, който седи на него, и свършим с общото му послание.
Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. Първо, трябва да кажем, че никой никога не е питал българския народ дали е искал влизането на Червената армия в България, второ, никой не го е питал и за построяването на този монумент."
“От друга страна, прави впечатление, че България е единственият съюзник на Третия райх през Втората световна война, който не воюва с СССР, а днес тя е с най-големия паметник на Червената армия, която, освен че освобождава Европа от нацизма, окупира Източна Европа“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
По думите му става дума за един монумент, който е несъвместим със съвременното ни виждане за историята, познанията, които имаме върху този период, и с посланията, които днешното общество трябва да излъчва към останалия свят.
Според доц. Груев паметникът трябва да бъде премахнат от съответното място, но съхранен като артефакт, защото той е паметник и на една цяла епоха. Той смята, че решението на Софийския общински съвет е доста адекватно, защото то дава възможност за съхраняване на монумента като артефакт, но не с идеологическото послание, което носи със себе си.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Данни за това как да се отнасяме към покойниците откриваме още в Стария завет. Молитвите за мъртвите съществуват от древност, тъй като "в Христа всички са живи”. Всяка събота от седмицата е посветена на покойниците. Традиция е на задушниците, установени от църквата за общ помен за починалите да се посещават гробищата, за да отдаваме дължимата..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Това отношение към журналисти не е отсега, а от доста отдавна. Минаха немалко години, откакто Анна Цолова влезе в директен конфликт с политици по време на предаване и вместо да беше..
В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Гена Видева от Ямбол: Предоставянето на услуги и..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо Блажев, създател на сайта "Книголандия" и групата "Какво четеш" с над 200 000 членове. Те споделиха своите мисли за будителите и вдъхновителите. Иво Сиромахов разказа, че след като е..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф. Илин Савов е директор на Научноизследователския институт по продоволствена сигурност към Тракийския университет в Стара Загора (единствен у нас). Експерт по проблемите на националната,..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
