Имат ли образователна стойност историческите възстановки и кое ги прави интересен културен феномен? Къде свършва зрелището и къде започва съпреживяването на историята?
"Има хора, които се обличат като исторически персонажи, т.е. от културна гледна точка това е част от темата за свободното време. От моя гледна точка, като историк, хората, занимаващи се с исторически възстановки, възпроизвеждат определени исторически разкази. Зад предпочитанията за епоха, персонаж, сюжет винаги стоят определени нагласи, свързани с миналото."
Това казва в интервю за БНР гл. ас. Димитър Атанасов от Института за Етнография и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, ръководител на проект за изследване на историческите възстановки като културен феномен.
Той допълва, че тези нагласи са много често вкоренени в настоящето. Хората, които възприемат Възраждането в един хайдушки ключ, тип робство и тиранство, най-често са с националистическа ориентация и са с по-консервативни разбирания. За сметка на това онези, които странят от подобни интерпретации, са по-глобално настроени. През начина, по който се гледа на историята, можем да видим и актуални нагласи.
Според гл. ас. Димитър Атанасов важно е как се употребява историческият ресурс, за да се изграждат определени знания, умения и компетенции у младите хора. Какво успяваме да постигнем чрез историческите възстановки, което учебникът не успява? Къде са дефицитите на образователната система? Къде са дупките, които ние можем да адресираме чрез отиграването? Кое е онова, което не можем да кажем, но сме в състояние да покажем, както казва Витгенщайн?
"Това, което ние наблюдаваме през последните години, е доста пъстро и многолико. Със сигурност това присъства, тези застинали нагласи, които са продукт на националната държава, на нейните институции, макар и образователните програми да се променят през годините, виждаме някакви образи, които като че ли са широко застъпени и винаги присъстващи и останали в твърди рамки“, казва гл. ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“.
Той допълва, че чрез паралелното изследване на възстановките от различни периоди се виждат някакви връзки между тях, както и възможните отлики.
"В историческите възстановки наблюдаваме едно многообразие. Има теми, които са свързани с националното, периоди, групи възстановчици, които представят само национални сюжети и на практика никакви други. За сметка на това обаче има и такива, които отиграват обратната страна. Има една конкретна група, която играят византийци, татари, османски турци. Персонажи, които са извън тази нациоцентричната оптика. И те са тези, които играят другия“, посочва гл. ас. Димитър Атанасов.
Според него на историята започва да се гледа не като на свещена крава, която трябва само да се възпроизвежда с телешки възторг и преклонение, а да се черпи вдъхновение от нея.
Защо историческите възстановки са феномен на културата и вълнуват учениците?
Преди няколко години преподавателят по история Асен Тимофеев от Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник, който вече не е между живите, създава школа за възстановки.
"Той искаше да ходим по различни места и да изнасяме представления. Да запазим българската история“, казва дванадесетокласникът Васил Василев.
Учениците успяват да направят няколко възстановки на Априлското въстание, като всеки път надграждат все повече и повече. Успяват да реализират и две постановки за Васил Левски.
"Последната ни възстановка е "Васил Дякон Левски и страстите български“, която се проведе в Драматичен театър "Боян Дановски“, споделя Михаела Стоянова.
Тя допълва, че възстановките могат да бъдат оживели уроци по история, но те са и максимално най-близо до реалните събития.
Защо е важно да се изследват възстановките на исторически събития и защо те са един съществен културен феномен?
Със сигурност те тепърва ще се разгръщат на българска почва – изиграването на миналото днес и свързаните с него научни полета. Дошло е времето да има платформа, в която субекти от различни сфери на обществения живот, свързани с възстановяването на историята, да се разпознаят и да заговорят – всеки на своя език, намирайки онези допирни точки, които ще доведат до по-задълбочено разбиране на историята, както и до по-рационално отношения към нейните разкази.
Ива Стоянова и Георги Събев имат зеленчукови градини и парници в ямболското село Ханово, откъдето е родът на Георги. И двамата са с професии, свързани с растенията и храната – Ива е ландшафтен архитект, а Георги е готвач, с дълъг стаж в ресторанти в Скандинавия, включително и като главен готвач, включително в ресторанти в дивата природа, където всичко..
Септември е месец на осведоменост за рака при децата. Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания" (СДОХЗ) вече 14 години реализира различни инициативи в рамките на международната кампания – разказва в "Нашият ден" Петя Александрова . Акцент тази година е фотографската изложба "Да победиш рака" , която ще бъде открита днес в 18:30 в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостуваха Александър Шпатов, юрист, писател, гид и общественик, заедно с художника Дамян Дамянов, автор на илюстрациите и оформлението на новото издание на сборника "На живо от София". Темата на разговора се фокусира върху обновеното и допълнено издание на книгата и връзката между литературата и..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той поема инициативата и чрез своите действия дава пример на децата си какво означава да се грижим за общото благо. Този човек е Даниел Цавков от Пловдив. Неговият основен стремеж е да покаже на децата..
В периода 16-20 септември 2024 г. лечебните заведения за диагностика и лечение на туберкулоза ще предлагат безплатни консултации за всички желаещи в рамките на кампанията "Седмица на отворени врати". Тази инициатива е част от Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2021-2025 г., ръководена от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg