"Българският Великден или страстите български" на Тончо Жечев разказа за една от най-значимите самостоятелни български акции, продължила близо век и половина в новата ни история – борбата за църковна независимост. Каква е била ролята на заиграването с униатската перспектива, защо мислители като руския философ, публицист и дипломат Константин Леонтиев са смятали българите за "най-опасен" за православното единство народ? Само желанието на Москва да е Трети Рим ли е причина?
Разговор по тази тема с историците професор Пламен Митев, с професор Боряна Бужашка и с професор Ваня Добрева. Включено е и актуално интервю с деветдесетгодишния княз Никита Лобанов-Ростовски Рюрикович – правнук на посланика на Руската империя в Цариград по време на борбите за църковна самостоятелност на България през XIX век – Алексей Лобанов-Ростовски, записано от Румен Дечев.
Професор Пламен Митев смята, че действително можем да говорим за подвиг на народа ни по отношение извоюването на църковна самостоятелност, осъществено между противоборстващи империи и църкви, в рамките на легална и полулегална борба. Той изтъква ролята не само на имена като Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, но и природния усет за дипломатическа уместност на още ред български духовници, просветители и революционери.
Професор Ваня Добрева говори за приноса на наши възрожденски писатели и духовници като Софроний Врачански, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и др.
А професор Боряна Бужашка разказва за обособяването и перипетиите на Българската екзархия чак до средата на XX век, когато схизмата е официално снета.
В интервюто с княз Никита Лобанов-Ростовски научаваме за дипломатическия опит на неговия прадядо в Цариград и за отношението на Руската империя към борбите на България за самостоятелна църква.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg