"Българският Великден или страстите български" на Тончо Жечев разказа за една от най-значимите самостоятелни български акции, продължила близо век и половина в новата ни история – борбата за църковна независимост. Каква е била ролята на заиграването с униатската перспектива, защо мислители като руския философ, публицист и дипломат Константин Леонтиев са смятали българите за "най-опасен" за православното единство народ? Само желанието на Москва да е Трети Рим ли е причина?
Разговор по тази тема с историците професор Пламен Митев, с професор Боряна Бужашка и с професор Ваня Добрева. Включено е и актуално интервю с деветдесетгодишния княз Никита Лобанов-Ростовски Рюрикович – правнук на посланика на Руската империя в Цариград по време на борбите за църковна самостоятелност на България през XIX век – Алексей Лобанов-Ростовски, записано от Румен Дечев.
Професор Пламен Митев смята, че действително можем да говорим за подвиг на народа ни по отношение извоюването на църковна самостоятелност, осъществено между противоборстващи империи и църкви, в рамките на легална и полулегална борба. Той изтъква ролята не само на имена като Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, но и природния усет за дипломатическа уместност на още ред български духовници, просветители и революционери.
Професор Ваня Добрева говори за приноса на наши възрожденски писатели и духовници като Софроний Врачански, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и др.
А професор Боряна Бужашка разказва за обособяването и перипетиите на Българската екзархия чак до средата на XX век, когато схизмата е официално снета.
В интервюто с княз Никита Лобанов-Ростовски научаваме за дипломатическия опит на неговия прадядо в Цариград и за отношението на Руската империя към борбите на България за самостоятелна църква.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
