На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
Обсадата и щурмът на града струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които – българи.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май1913 г. Лондонският мирен договор.
Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждават българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.
“Паметта е това, което ни държи здраво към корените и отечеството. Имаме задължение към предците. Това, което сме днес, е получено наготово, ние участваме в него, но в голяма степен го и унищожаваме с прекалените си амбиции. Другото ни задължение е да помогнем на младите хора да се ориентират“.
Това каза в интервю за БНР Стоян Райчевски, председател на фондация "Българска памет – братя Диневи".
На 13 март 1913 г. Втора Българска армия превзема Одринската крепост…
Според Райчевски има много победи в българската история, но специално тази при Одрин е останала много знакова поне в предишните поколения. Той подчертава още, че трябва да се помни, защото редом с победата и величавите моменти идват и грешките и паденията:
“Два месеца след прославата на българското име следва разорението на тракийските българи, следва едно грешно решение, което не е безоснователно, където България е поставена в много тежка ситуация, защото след жертвите, които даваме, се оказва, че нашите съюзници овладяват българските земи в Македония и Беломорието."
“Звучи малко банално това, че без минало нямаме бъдеще, но нямаме и настояще. Настояще без минало е като дърво без корен. Миналото е онова, което ни държи, крепи и ни показва накъде да вървим“, заявява още Райчевски в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Балканската война завършва с Лондонския мирен договор, а той очертава границите на България по-широки и по-големи от Санстефанския."
Защо е важно възстановяването именно на войнишките паметници и защо фондация "Българска памет - братя Диневи" на предприемачите Йордан и Динко Диневи реши да даде пример и всяка година да възстановява паметниците, съхраняващи българската войнишка слава - можете да чуете целия разговор в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg