Модата е странна приумица – през годините диктува ту начина на обличане, ту обноските, телефоните, колите, жилищата ни и тяхното обзавеждане. Има обаче "модни тенденции", които крият определени рискове за здравето ни. Една от тях – отслабването и постигането на естетичен вид. В стремежа към това няма нищо рисково, опасностите идват от начините на постигането му.
В разговор с доц. Росица Попова екипът на предаването "За здравето" постави на дискусия редица въпроси, свързани със здравословното хранене, с диетите и анорексията, с приомите за намаляване на теглото. Великден, пости, рационално, протеиново и разделно хранене, добавки и инсулинови медикаменти за отслабване – широк спектър от теми коментира диетологът и специалист по хранене доц. Попова. Освен познатите здравословни вреди, на вниманието на аудиторията бяха поставени и нови факти: причиняването на ботулизъм в резултат на лечение за отслабване, използването на нискокалорийни подсладители, които увеличават рисковете от инсулт, безразборното прилагане на лекарства за диабетици... Разбира се, протеиновото хранене и прилагането на анаболи за изящно тяло също не убягнаха от вниманието.
В смисъла на седмичното издание "За здравето" – да помага от ефира, говорихме и за "другата страна на монетата": метаболитния синдром. Почти 60 на сто от човечеството е с наднормено тегло, това е базов риск за световното здраве. Начините на хранене, стресът, липсата на двигателна активност и спорт са част от проблема. Отговорността на хранителните вериги и на производителите също е огромна. И това води до редица нови техники в борбата със затлъстяването: бариатрична хирургия, пряка намеса в динамиката и обема на стомаха и червата, липосукция, нови терапевтични схеми.
В крайна сметка целият ни екип и доц. Р. Попова се обединихме около познатите съвети: умереност в храненето, постепенно захранване след дълги пости, движение, спорт, избягването на алкохола и бързото хранене във всички негови форми... И възпитание на децата в култура на храненето от ранна възраст!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
