Отново за родолюбието и военното обучение в училище

Периодично претопляната тема за военното обучение в училище отново се появи в публичното пространство и отново стана обект на спорове с неясни аргументи.

Според проект за Наредба на правителството "Обучението на български граждани – ученици и студенти – за защита на родината  допринася за формиране на ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната." И още:

"Обучението на учениците в двата етапа за придобиване на средно образование осигурява усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защитата на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили."

Освен със своята ненавременност, "дебатите" за или против военни да влязат в училище правят впечатление с многопластовата неяснота на понятията, което неминуемо ги превръща в публично надвикване и размяна на нападки. Децата ни и образованието им отново са само параван за борби на интереси.

Жалко е, че важни и сериозни въпроси се подминават или се изгубват в общия шум без да получат полагащото им се професионално и гражданско обсъждане.

Ако "обучението за защита на родината" формира "ценности и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната", какво днес разбираме под родолюбие, достойнство, чест и отговорност пред страната.

Ако провеждането на 10 занимания от военни ще превърне децата в достойни родолюбци, какво е правила образователната система през останалото време.

Ако не става въпрос за военно обучение, а за "защита на родината", от каква защита се нуждае родината ни извън участието във военни действия.

В опит да допринесем за изясняването на понятията, необходими за воденето на спора за или против занимания по "защита на отечеството" в училище, в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към двама млади историци – Никола Николов, учител в 164 гимназия с преподаване испански език "Мигел де Сервантес", и Тенчо Карагьозов, докторант в Софийския университет.