Културата – като място и проекции в политическите програми – какво показва общественият диалог и как ще продължи? Какво място заема културата в предизборните програми и в реализацията им?
В "Terra култура“ събеседничките Диана Андреева - Попйорданова, председател на Обсерваторията за икономика и култура, и журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР, поглеждат не само с анализ към тези моменти, но дават своето решение на базата на мисията, върху която посвещават голяма част от професионалния си живот.
Почти е ясна подредбата на 49-ото Народно събрание, след като гласуващият български народ направи своя избор. Партиите, които влизат в 49-ия парламент до момента, са 6 на брой.
"Интересно е, че през годините, когато сме правили предизборния дебат, културата е една от темите, която обединява. И този път имахме обединение почти по всички точки, които се дебатираха“, казва Диана Андреева-Попйорданова.
Тя посочва, че фундаментален за устойчивото развитие на българската култура е Пактът за култура. Достигане на 1% от БВП за група "Култура“, която включва бюджетът на Министерство на културата, бюджетите на общините за културни дейности, обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това е един елемент, по който беше постигнато съгласие и още в първата седмица след конституирането на 49-ото НС този пакт ще бъде депозиран, за да бъде подписан от политическите сили.
Обществените медии
"Моите размишления за резултатите от изборите вчера са доста по-радикални и в някаква степен по тревожни“, посочва журналистката Милена Димитрова.
Вече второ десетилетие, а може би и трето в новото хилядолетие да се въртим в едно и също дежавю на страшно много приказки и кръгла нула никакъв резултат. Не съм забравила, че и двете победителки, първите два фаворити на общественото мнение, докато управляваха преди, бяха излъчили такива министри на културата, чиито имена не искаме да си спомняме, нито да споменаваме, допълва още тя.
Тя коментира, че най-сетне трябва да се направи един наш български – Национален културен институт. Не бива да се пропуска и идеята, дошла от гражданските структури в защита на културните и творческите индустрии.
Според нея бюджетите на националните медии изнемогват. Необходимо е да започне дебат веднага след конституирането на Комисията за медии и култура в НС. Обществените медии не бива да стоят отстрани и да чакат някакви подаяния. Просто защото динамиката на комуникациите, превърна тези медии в двойно по-големи усилия.
"Аз например следя и реформите, които трябваше да станат в Програма "Христо Ботев“ и за които се говори в БНР. Но виждам, че самото радио, самият занаят на радиожурналистиката, вече се удвои и умножи неколкократно“, посочва Милена Димитрова.
Тя допълва, че радиото беше и е на висотата на първата по важност задача, да продължава да бъде първи информатор и в дигиталния век.
Два сценария за конституиране на нов парламентДва са възможните сценарии за съставяне на 49-ото НС. Първият е, че то ще работи само два месеца. И вторият е парламент, който ще може да поеме някакви ангажименти и да има динамика във времето.
"И двата варианта изглеждат възможни в първия ден след изборите или поне на нас ни се иска да излезем от краткосрочните парламенти. А и да погледнем в същината на парламентарната дейност, това е законодателството“, коментира Диана Андреева - Попйорданова.
Тя допълва, че през последните две годни в секторното законодателство на българската култура нищо не се е променило поради политическата нестабилност. Българската пост-Covid-19 реалност показва доста бели полета в културната реалност, незапълнени със законодателни текстове и нуждата независимият сектор също да трябва да има нормативна рамка.
Необходимо е създаването на Обществен съвет към Комисията по култура и медии в новия парламент.
"Най-сетне, трябва да бъде превъзмогнато едно драстично отклонение от европейския модел на мениджмънт на културата, включително и на държавно ниво. Няма друга членка на ЕС, която няма Национален културен институт, освен България“, посочва Милена Димитрова.
Създаването на Български културен институт по примера на "Сервантес“ и "Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Този институт трябва да се превърне в силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с Йордан Атанасов – основател на FungiMonkeys , стартъп за отглеждане на гъби за добавки. Гостът в "Нашият ден" има дългогодишен опит в сферата на стартъп инициативите. През 2015 година основава една от първите консултантски агенции за развиване на български стартъп проекти...
На 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – Враца отново ще се превърне в сърцето на родолюбивите чествания, съхранили традицията и паметта на поколенията. Градът посреща стотици гости и хиляди поклонници, които ще изкачат връх Околчица, за да се преклонят пред героизма на Ботев и четата му...
Доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК, и Младен Стефанов, заместник-директор на 152-ро училище "Христо Ботев", коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Фестивала на училищните медии, който бе организиран и проведен във ФЖМК. Доц. Жана Попова : "Оказва се, че има над 50 училища в страната, които правят училищни медии . Моето..
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg