Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra Култура

Културата – като място и проекция в политическите програми

Какво показва общественият диалог?

Диана Андреева - Попйорданова и Милена Димитрова (вдясно)
Снимка: БНР

Културата – като място и проекции в политическите програми – какво показва общественият диалог и как ще продължи? Какво място заема културата в предизборните програми и в реализацията им?

В "Terra култура“ събеседничките Диана Андреева - Попйорданова, председател на Обсерваторията за икономика и култура, и журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР, поглеждат не само с анализ към тези моменти, но дават своето решение на базата на мисията, върху която посвещават голяма част от професионалния си живот.

Почти е ясна подредбата на 49-ото Народно събрание, след като гласуващият български народ направи своя избор. Партиите, които влизат в 49-ия парламент до момента, са 6 на брой.

"Интересно е, че през годините, когато сме правили предизборния дебат, културата е една от темите, която обединява. И този път имахме обединение почти по всички точки, които се дебатираха“, казва Диана Андреева-Попйорданова.

Тя посочва, че фундаментален за устойчивото развитие на българската култура е Пактът за култура. Достигане на 1% от БВП за група "Култура“, която включва бюджетът на Министерство на културата, бюджетите на общините за културни дейности, обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това е един елемент, по който беше постигнато съгласие и още в първата седмица след конституирането на 49-ото НС този пакт ще бъде депозиран, за да бъде подписан от политическите сили.

Обществените медии

"Моите размишления за резултатите от изборите вчера са доста по-радикални и в някаква степен по тревожни“, посочва журналистката Милена Димитрова.

Вече второ десетилетие, а може би и трето в новото хилядолетие да се въртим в едно и също дежавю на страшно много приказки и кръгла нула никакъв резултат. Не съм забравила, че и двете победителки, първите два фаворити на общественото мнение, докато управляваха преди, бяха излъчили такива министри на културата, чиито имена не искаме да си спомняме, нито да споменаваме, допълва още тя.

Тя коментира, че най-сетне трябва да се направи един наш български – Национален културен институт. Не бива да се пропуска и идеята, дошла от гражданските структури в защита на културните и творческите индустрии.

Според нея бюджетите на националните медии изнемогват. Необходимо е да започне дебат веднага след конституирането на Комисията за медии и култура в НС. Обществените медии не бива да стоят отстрани и да чакат някакви подаяния. Просто защото динамиката на комуникациите, превърна тези медии в двойно по-големи усилия.

"Аз например следя и реформите, които трябваше да станат в Програма "Христо Ботев“ и за които се говори в БНР. Но виждам, че самото радио, самият занаят на радиожурналистиката, вече се удвои и умножи неколкократно“, посочва Милена Димитрова.

Тя допълва, че радиото беше и е на висотата на първата по важност задача, да продължава да бъде първи информатор и в дигиталния век.

Два сценария за конституиране на нов парламент 

Два са възможните сценарии за съставяне на 49-ото НС. Първият е, че то ще работи само два месеца. И вторият е парламент, който ще може да поеме някакви ангажименти и да има динамика във времето.

"И двата варианта изглеждат възможни в първия ден след изборите или поне на нас ни се иска да излезем от краткосрочните парламенти. А и да погледнем в същината на парламентарната дейност, това е законодателството“, коментира Диана Андреева - Попйорданова.

Тя допълва, че през последните две годни в секторното законодателство на българската култура нищо не се е променило поради политическата нестабилност. Българската пост-Covid-19 реалност показва доста бели полета в културната реалност, незапълнени със законодателни текстове и нуждата независимият сектор също да трябва да има нормативна рамка.

Необходимо е създаването на Обществен съвет към Комисията по култура и медии в новия парламент.

"Най-сетне, трябва да бъде превъзмогнато едно драстично отклонение от европейския модел на мениджмънт на културата, включително и на държавно ниво. Няма друга членка на ЕС, която няма Национален културен институт, освен България“, посочва Милена Димитрова.

Създаването на Български културен институт по примера на "Сервантес“ и "Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Този институт трябва да се превърне в силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 

Снимка – БНР
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Невидимите жени: Непроучването на женското здраве като етичен въпрос

Векове наред жената е била обект на медицински интерес главно заради нейните репродуктивни способности и възможността да роди и отгледа здрави деца. Невидимите за медицината жени или как съвременната наука съзнателно пести от познание как женското тяло реагира на лекарства и терапии – разговор във "Време за наука" с журналистката в сферата..

публикувано на 27.05.25 в 11:47

Водещ, създаден с изкуствен интелект, в пресцентъра на фестивала "Арлекин"

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката. Виртуалният водещ на новинарски емисии Тео, създаден с изкуствен интелект за Великденския концерт на участници от конкурса "Киното – моя любов, моя песен", част от Международния младежки медиен фестивал "Арлекин", ще се материализира отново във Варна. Обръщението на Тео..

публикувано на 27.05.25 в 11:19
Ядреният тест „Касъл Ромео“ на атола Бикини.

Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско..

публикувано на 26.05.25 в 13:29

Как малка българска компания прави хранителни продукти от бирен остатък

В днешното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с един от водещите иноватори в устойчивото предприемачество – Денимир Димитров , основател и изпълнителен директор на "Zero Wave", компания с мисия да превръща отпадъци в ценни ресурси. Освен това, той е сред основателите на сдружение "Нулев отпадък България", което..

обновено на 26.05.25 в 10:24

Фолклор и традиции събират етносите в Лозница на едно място

В Лозница днес стартира третото издание на фестивала на етносите под наслов "На една синия, от една паница – под Лозница" . В градския парк ще бъдат представени обичаите и традициите на различните етнокултурни общности в Лудогорието. Фестивалът се организира по проект "Етнокултурното многообразие и културното наследство на Лудогорието", изпълняван от..

публикувано на 26.05.25 в 09:23