Петата поред политическа кампания на партиите премина без особен интерес от страна на избирателите, а политиците сякаш изглеждаха изтощени. С оглед на всичко изговорено от политическите представители настъпва и въпросът дали успяха да разширят "арсенала" си от думи и послания, с които да привлекат вниманието на различни хора, техни избиратели.
Как всъщност премина кампанията им – кога започна тя и спирала ли е въобще? Към кого реално беше насочена – към твърдите избиратели или към колебаещите се? Какво казаха и какво не успяха да кажат политиците? Имаше ли действителни и ярки послания, или по-скоро отсъстваха такива?
"Какво се случва" се заслуша в езика на поредната предизборна кампания, за да разбере до какво доведе той.
Според проф. Андреана Ефтимова, доктор на науките по обществени комуникации и информационни науки, казано с други думи – медиен език и стил, и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", се забелязват четири характерни особености в петата поредна кампания на политическите партии у нас:
• липсата на мълчаливи политици, които в предходни предизборни кампании доведоха до т.нар. политика на мълчанието, осигурила нелоши резултати;
• избегнато беше противопоставянето "статукво – промяна", за сметка на това акцентът беше поставен върху индиректни изрази, говорещи същото;
• всички политици работеха със заучени фрази и ключови послания, което стана причина за отсъствието на ярки и запомнящи се мотивационни обръщения;
• политиците използваха популистки стил на говорене, който се изразява в едно достъпно и елементарно формулиране на идеите.
Проф. Ефтимова е на мнение, че партиите залитат по посока на това какво иска да чуе избирателят, а всъщност е нужна повече устойчивост и оформяне на самостоятелен глас и образ в кампаниите. Ако политиците имат усещане за ценности, към които принадлежат, и достойнство и се придържат към тях, независимо от модните веяния, това ще доведе до успех.
Доц. Владислав Миланов, езиковед, изследовател на политическата реч и преподавател, също коментира изминалата предизборна кампания. В нея той откроява разпадането на диалога – между политици, между политиците и журналистите, но и между самото общество, и една вечна, изглежда, валидна диагноза, която може да бъде поставена на политическата реч у нас, а именно – превръщането ѝ в словесна битка.
Липсват ясно изразени послание, което вече може да бъде забелязано и от хора, които не са експерти в областта. Налице обаче са общите изявления, речевата агресия и егоистичното говорене. Преекспонирани бяха и теми, които засягат обществото.
Според доц. Миланов това показва, че все още нямаме изградена политическа култура, която да търси през силата на езика убедително представяне на идеи. Политическото говорене се губи в посланията, защото не намира фокус и не желае да доведе темите до дълбочината и сериозността, която хората очакват.
Доц. Владислав Миланов съветва политиците да не изневеряват на обичта си към езика, защото всичко започва от уважението към родния език. Същото така да осъзнаят, че представят цялата нация и се намират в най-представителната сграда – Парламента. Тръгнали по път, който завява нашето общество като силна и интелигентна нация, те не бива да забравят, че начинът, по който говорят, трябва да бъде съобразен с всичко изброено.
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед. В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските..
Зелените новатори на България: Срещаме ви с Иван Бондоков от Cupffee – ядливи биоразградими чаши за топли и студени напитки . Чашите на Cupffee са създадени от изцяло натурални съставки, без ГМО, изкуствени оцветители, подсладители или консерванти. Издържат минимум 45 минути, без да променят структурата си, дори при напитки от 85 градуса. Това е..
Димитър Панайотов (журналист) и Александър Николов (фотожурналист) разказват в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за новата медия за независима мултимедийна журналистика "Ден" , която са създали. Началото Александър и Димитър разказват как преди повече от осем години започват първия си документален проект "Последният дар на човека" ,..
За инициативата "По песента ще ги познаете" или как незрящи хора се срещат с птиците разказва в "Нашият ден" Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Целта на БДЗП е да приобщи различни групи от хора към дивата природа в България , за да осъзнаят колко ценно е биоразнообразието. Природата трябва да е..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg