Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Липсата на ярки послания в петата поред политическа кампания

Снимка: Ани Петрова

Петата поред политическа кампания на партиите премина без особен интерес от страна на избирателите, а политиците сякаш изглеждаха изтощени. С оглед на всичко изговорено от политическите представители настъпва и въпросът дали успяха да разширят "арсенала" си от думи и послания, с които да привлекат вниманието на различни хора, техни избиратели.

Как всъщност премина кампанията им – кога започна тя и спирала ли е въобще? Към кого реално беше насочена – към твърдите избиратели или към колебаещите се? Какво казаха и какво не успяха да кажат политиците? Имаше ли действителни и ярки послания, или по-скоро отсъстваха такива?

"Какво се случва" се заслуша в езика на поредната предизборна кампания, за да разбере до какво доведе той.

Според проф. Андреана Ефтимова, доктор на науките по обществени комуникации и информационни науки, казано с други думи – медиен език и стил, и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", се забелязват четири характерни особености в петата поредна кампания на политическите партии у нас:
• липсата на мълчаливи политици, които в предходни предизборни кампании доведоха до т.нар. политика на мълчанието, осигурила нелоши резултати;
• избегнато беше противопоставянето "статукво – промяна", за сметка на това акцентът беше поставен върху индиректни изрази, говорещи същото;
• всички политици работеха със заучени фрази и ключови послания, което стана причина за отсъствието на ярки и запомнящи се мотивационни обръщения;
• политиците използваха популистки стил на говорене, който се изразява в едно достъпно и елементарно формулиране на идеите.

Проф. Ефтимова е на мнение, че партиите залитат по посока на това какво иска да чуе избирателят, а всъщност е нужна повече устойчивост и оформяне на самостоятелен глас и образ в кампаниите. Ако политиците имат усещане за ценности, към които принадлежат, и достойнство и се придържат към тях, независимо от модните веяния, това ще доведе до успех.

Доц. Владислав Миланов, езиковед, изследовател на политическата реч и преподавател, също коментира изминалата предизборна кампания. В нея той откроява разпадането на диалога – между политици, между политиците и журналистите, но и между самото общество, и една вечна, изглежда, валидна диагноза, която може да бъде поставена на политическата реч у нас, а именно – превръщането ѝ в словесна битка.

Липсват ясно изразени послание, което вече може да бъде забелязано и от хора, които не са експерти в областта. Налице обаче са общите изявления, речевата агресия и егоистичното говорене. Преекспонирани бяха и теми, които засягат обществото.

Според доц. Миланов това показва, че все още нямаме изградена политическа култура, която да търси през силата на езика убедително представяне на идеи. Политическото говорене се губи в посланията, защото не намира фокус и не желае да доведе темите до дълбочината и сериозността, която хората очакват.

Доц. Владислав Миланов съветва политиците да не изневеряват на обичта си към езика, защото всичко започва от уважението към родния език. Същото така да осъзнаят, че представят цялата нация и се намират в най-представителната сграда – Парламента. Тръгнали по път, който завява нашето общество като силна и интелигентна нация, те не бива да забравят, че начинът, по който говорят, трябва да бъде съобразен с всичко изброено.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15

Столичните училища посрещат над 145 хиляди ученици

На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..

публикувано на 15.09.25 в 10:10
Явор Сидеров

Явор Сидеров: Изправени сме пред две опасности – истински хаос и авторитаризъм

Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие. Дълбоко уязвената "американска мечта" "Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни..

публикувано на 15.09.25 в 09:05
Росица Дикиджиева в БНР

Балетът като семейство и мисия с Росица Дикиджиева

Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..

публикувано на 14.09.25 в 12:07