В края на една от приказките, в която Настрадин Ходжа откраднал теленцето от Хитър Петър, се разказва, че Петър изпратил едно писмо до Настрадин. И в писмото, освен някои пояснения, било написано и това: "Ние можем да се шегуваме един с друг, но нека да не се крадем и лъжем." Как днес възприемаме образите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа? И можем ли да усетим, да забележим тънката граница между шегата и лъжата?
В предаването вървим по следите на хумора и шегата с доц. д-р Петко Христов, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките и с историка Румен Дечев. Говорим за това, на какво се е смял народът в недалечното минало, на какво се смее сега и …защо.?!
Гостите разказаха някои интересни истории за раждането на този празник на веселието. Според тях можем да се доверим на някои изследователи, които приемат, че традицията за 1-ви април постепенно се заражда още по времето на античния Рим. В първите дни след пролетното равноденствие се отбелязвало настъпването на пролетта с маскаради, по време на които на всеки участник в тези празници било позволено да имитира когото си поиска и да се представя за такъв, какъвто би искал да бъде.
Други считат, че осмиването на човешката разсеяност и незнание, тръгват от Франция още през 16 век, когато Нова година започнали да посрещат на 1-ви януари, а не както е било – през последната седмица на месец март – поради това, че и Франция по това време приела Григорианския календар. И на онези, все още не разбрали тази новост, се подигравали и осмивали. Има и друга френска следа – рибките, в началото на месец април много по-лесно се ловели на въдицата. И по този повод в тези дни, на по-наивните и по-лековерни хора залепвали тайно хартиена риба и публично ги осмивали по всеки възможен повод.
Доцент Петко Христов и Румен Дечев споделиха и своя опит от срещите си с пиперливите шеги, на какво обичат да се смеят и кое е тъжното в живота днес.
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg