Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Георги Лозанов: Ръстът на "Възраждане" е проблем, свързан с медиите

Георги Лозанов
Снимка: БГНЕС

"Ти не си журналист" – защо политиците имат такова отношение към журналистите – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК и бивш председател на СЕМ.

"Това е поведение на определени политически сили, които ползват враждебна реч и които превръщат опонентите си, които не са съгласни с тях, във врагове. Те се опитват чрез агресивни форми на поведение да ги санкционират. Това е абсолютно недопустимо. Цялата демократична логика е обратна – журналистите да бъдат критични към политиците, а не политиците към журналистите.

Преди време "мисирките" на Борисов беше някакъв несръчен опит за шега или фамилиарничене с журналистите, защото той беше свикнал на много голям медиен комфорт, осигурен от журналистите. Така че това отношение към тях беше донякъде предпоставено от самите журналисти, разбира се, не всички, в тази удобност да му предоставят думата и да го превръщат в някаква звезда.

Случаят с "Възраждане" е абсолютно нахалство – да съдят един публичен свят и да се разпореждат по един агресивен, мутренски начин не само с журналистите, но и с формирани по демократичен начин взаимоотношения. Да наричат хората с обидни думи, да наричат медиите "предатели", да наричат една партия "Доносническа България" и никой журналист да не им каже на среща, че това не е начин, по който могат да се обръщат към политиците."

Реакцията и денят за размисъл

"В предизборната кампания и извън нея, когато има враждебна реч, а това на "Възраждане" е враждебна реч и реч на омразата към журналисти, непременно журналиста, представител на медията трябва да реагира и да я обозначи като такава. Не може да има оправдание, че е било ден за размисъл и затова медията не е реагирала на това агресивно поведение на "Възраждане". Принципите с човешките права са в във всички случаи по-важни от правото на размисъл. Въобще тази кампания нанесе страхотни поражения върху обществените медии с този поток от хора, които вървяха по тях и беше ясно, че няма да влязат в НС, но изстискаха комуникационния ресурс на обществените медии. Този закон, който гласуваха преди около година, е подценяване на публиката. но и Изборния кодекс промениха по същия начин."

Имат ли право на мнение журналистите

"Как може да обсъждаме Костадинов какво говори за правата на журналистите. Той да отиде и да си говори със съветския посланик и по-лесно ще се разберат с него. Разбира се, проблемът с ръста на "Възраждане" е голям и е свързан с медиите, защото г-н Костадинов беше предизборната им "звезда" и минаваше от медия в медия, а пък преди това казваше, че никога няма да стъпи в тези медии, защото били чужди. Но когато дойде момента да облъчва избирателите си, забрави за това, че са "чужди", но по-лошото е, че и те забравиха как ги е наричал.

"Колективното унижение" на журналистите, по книгата на доц. Милена Якимова "Страх и пропаганда", е голям проблем, но абсолютно решим. Колко са журналистите, които поддържат високо професионално ниво и правят качествена журналистика в България – ако са 500 души, пак добре. Но те трябва да се съберат, да се организират и да се превърнат в някаква структура, която да не допуска по никакъв начин да ги унижават и да им нарушават правата. И колкото повече заприличват политиците на Костадин Костадинов, толкова по-лесно ще стане такова обединение между журналистите. Неволята ще доведе дотам журналистите да се обединят."

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21