Рубриката за детски приказки "Ранобудното петленце" на БНР е възпитала поколения деца в любов и добродетелност. Това приказно наследство е съхранено и до днес и продължава да въздейства, образова и забавлява децата.
През 1975 година доайенът на българската електронна музика Симо Лазаров създава емблематичния радиосигнал, който продължава да бъде разпознаваем и днес.
"Това беше една от задачите в студиото за електронна музика в България и то в БНР –да правя сигнали и джингли. И когато получих това задание да направя нещо за децата, което да ги буди рано сутринта, много мелодии ми минаха в творческата фантазия. Докато една, именно тази, която звучи 48 години, задържа вниманието. Защото аз експериментирах и усетих нещо, което може бъде колкото елементарно като инвенция, толкова и запомнящо се“, споделя Симо Лазаров.
Той допълва, че творческият процес няма рецепта, но тези интервални звучения, които са залегнали в този сигнал, явно се харесаха и той продължава да звучи благодарение на редакторите в БНР.
"Много поколения са минали през това "петленце". Има най-различи варианти, дори има един метъл вариант, направено от по-големи батковци. Явно тази форма на поднасяне на звуков материал допада, защото присъства и будилник, и петленце, и всичко това е синтезирано с тогавашния синтезатор, с който работихме "Синти – 100“.Това е една много мощна машина. За мен е огромно удоволствие, трябва да си призная, че аз го слушам, почти всеки ден", казва Симо Лазаров.
Записите, направени в студиото за електронна музика, са около 5,5 млн. секунди и това е полезен запис, посочва доайенът на българската електронна музика.
Той има отдавнашна мечта сигналът на предаването "Ранобудно петленце" да кандидатства за рекордите на "Гинес“, защото той не е свалян от ефир цели 48 години.
Детската рубрика за приказки продължава да радва малките слушатели всяка делнична сутрин в 6.50 часа, вече по програма "Христо Ботев".
"Нашите приказки са толкова разнообразни и от цял свят, озвучавани от гласовете на Антон Радичев, Ицко Финци, Илия Добрев. Прекрасни актьори, които и до ден-днешен продължават да звучат в ефира на БНР", коментира Калина Колева.
"Рубриката се ражда, като продължение на "Весел ранобудник“, който от своя страна продължава рубриката "Ставайте, деца“ и тя звучеше преди "България – дела и документи“, припомня Ивайло Кицов, чийто баща Петко Кицов е автор на първите приказки, излъчвани след емблематичния сигнал на това детско предаване.
Той допълва, че си представя един смутен първолак с ожулени от лятото крака, който трябва да поеме пътя към училището. Черно-бели епизоди, но многоцветни усещания. Онова, което бащата му е искал да му каже, обикновено е било чрез текстове – приказки и стихове.
"Това беше негово верую изобщо, свързано с присъствието му и всички рубрики, които е измислил тогава, и през всички редакции, през които е минал. Той изключително много държеше стиховете да са разбираеми. Хем да възбуждат мисъл и да носят поука, но да не гонят елементарната вкусовщина, която ония години изискваха. Винаги е твърдял, че за деца се пише най-трудно и отговорно, защото те трябва да се възпитават в ценности, а не само да се развличат, докато бабите бутат в устата с лъжица попара“, казва Ивайло Кицов.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg