Ирина Щиглич е една от ярките фигури в съвременната ни музика, оставила трайна и незаличима следа не само като педагог и пианист-солист, но и като един от значимите представители на българската акомпаняторска школа. Творец със сложен и изпълнен с превратности житейски път, винаги търсеща нови хоризонти в изпълняваната музика, професионалист и духовно извисен човек с висок морал и изискан естетически вкус, перфекционист и нетърпящ компромис за постигане ювелирно интерпретационно качество, притежаваща широки познания в сферата на изкуството и голяма ерудиция. Всичко това обрисува портрета на Ирина-Йозефина Франц Щиглич, позната сред приятелите и колегите си като Ирина Щиглич.
Още от съвсем малка Ирина Щиглич проявява интерес към изкуството, приоритетно музиката, но също така към рисуването и театъра – сама изработва кукли и декори, с които разиграва малки пиеси, съчинени от нея, като дори пише и сценариите за тях. Първите ѝ учители по пиано са Невена Торчанова и Зора Димитрова, които събуждат у нея интерес към различните музикални стилове и епохи. През 1949 г., когато е на 16 години, тя е изключена от Музикалното училище с основен мотив, че разпространява реакционна американска музика и до 1961 г. работи като корепетитор с различни хорови състави като Хор на слепите в България, Хор към БНБ, Девически хор към католическата църква и др. През 1961 г. тя е частично реабилитирана, като ѝ е позволено да кандидатства в Българската държавна консерватория (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"). Там Щиглич е студент по пиано в класа на проф. Люба Енчева, за която по-късно си спомня с огромна признателност най-вече заради това, че тя успява да ѝ върне самочувствието на пианист-изпълнител.
Още докато работи с Хора на БНБ, Ирина Щиглич се запознава и сприятелява с младия тогава диригент Васил Арнаудов, с когото в следващите близо четири десетилетия ще я свързва плодотворно творческо сътрудничество. И независимо че са родени в една и съща година (1933), когато Щиглич постъпва в консерваторията, вече почти на 30 години, тя става негова студентка по дирижиране.
В края на 60-те и началото на 70-те години Щиглич посещава няколко майсторски класа по орган в Чехия (тогава Чехословакия) при Милан Шлехта, Иржи Райнбергер и Сузана Ружичкова, от които научава много за интерпретацията на старинната музика и по-специално за бароковия стил.
Ирина Щиглич оставя името си в новата ни музикална история и като основател на Софийския камерен хор, носещ днес името на Васил Арнаудов, на вокалната формация "4+", както и на дамския хор „Пасторал“, понастоящем смесен, който сега е наречен на нейно име.
За творческото сътрудничество между Ирина Щиглич и Васил Арнаудов и съвместната им работа в Софийския камерен хор, смело може да се каже, че бележи една цяла епоха в българската музика от втората половина на XX век и по-специално хоровото изкуство. За създаването на Софийския камерен хор и привличането на Васил Арнаудов в него, разказва хоровият диригент проф. Теодора Павлович:
Детската любов на Ирина Щиглич към театралното изкуство я отвежда в късните ѝ години в Сатиричния театър, където отново работи като корепетитор, този път на театрални постановки. Тук тя се запознава и сприятелява с едни от големите имена на театралната ни сцена – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов и др., но човекът, който най-много печели уважението ѝ, е композиторът и ръководител на оркестъра към театъра Димитър Вълчев, с когото те остават приятели до неговата смърт през 1995. През същата тази година съдбата за втори и последен път я връща към театралния живот, когато, по предложение на режисьора проф. д-р Бистра Атанасова, тя става вокален педагог и акомпанятор в специалността "Актьорско майсторство за музикален театър" към НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов", където работи до закриването на специалността в началото на настоящия век.
Много е дълъг списъкът с музикантите – певци, диригенти и инструменталисти, с които Ирина Щиглич работи и изнася концерти в България и чужбина. Сред тях се открояват имената на Елизабет Рутгерс (неин вокален педагог, която отваря очите й за интерпретацията на немската романтична музика), проф. Лидия Ошавкова, проф. Валентин Бобевски, Методий Григоров, проф. Йосиф Радионов, Емилия Максимова, Йосиф Герджиков, Галя Йончева, Пламен Бейков, с когото посещава Москва месеци преди смъртта си, проф. Илия Йосифов, с когото имат дългогодишна съвместна дейност във Вокална студия към Културен дом "Лиляна Димитрова" (сега Културен дом "Средец") и много други. За съвместната работа на Ирина Щиглич с проф. Илия Йосифов разказва неговият внук и съименник, диригентът Илия Йосифов.
А певицата Надя Колева, част от основаната от Ирина Щиглич вокална формация "4+", споделя за своето общуване с Ирина Щиглич:
Ирина Щиглич често е канена за консултант на хорови състави в цяла България: Ямбол, Сливен, Шумен, Русе и др. През 1987, заедно с бивши хористки от СКХ "Васил Арнаудов" създава хор "Пасторал" при НЧ "Славянска беседа", чийто диригент е до края на земния си път на 21 септември 2007, и който сега, вече смесен хор, под ръководството на Марина Колева, носи нейното име. За основаването на хор „Пасторал“ и неговото настояще, Йордан Рибаров – син на Ирина Щиглич споделя:
В предаването "Студио музика" във вторник, 11 април, от 19.30 часа отбелязваме 90-та годишнина от рождението на Ирина Щиглич със записи на нейни изпълнения като пианист-солист и акомпанятор, както и на нейния глас, съхраняван в Златния фонд на Националното радио. Ще си припомним за нея и в разговор в студиото с двама от най-близките ѝ хора: сина ѝ – Йордан Рибаров и изтъкнатия хоров деятел и педагог проф. Теодора Павлович, а свои спомени от общението си с Ирина Щиглич споделят диригентът Илия Йосифов и певицата Надя Колева.
Снимки: личен архив на Ирина Щиглич
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Александър и Константин Владигерови ще зарадват българската публика с своя авторски концерт "Есенни джаз скици" с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев на 28 ноември от 19 часа в Първо студио на радиото. Обичаните български музиканти, които вече повече от 25 години живеят и работят във Виена, ще представят 10 свои авторски композиции от..
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg