Ирина Щиглич е една от ярките фигури в съвременната ни музика, оставила трайна и незаличима следа не само като педагог и пианист-солист, но и като един от значимите представители на българската акомпаняторска школа. Творец със сложен и изпълнен с превратности житейски път, винаги търсеща нови хоризонти в изпълняваната музика, професионалист и духовно извисен човек с висок морал и изискан естетически вкус, перфекционист и нетърпящ компромис за постигане ювелирно интерпретационно качество, притежаваща широки познания в сферата на изкуството и голяма ерудиция. Всичко това обрисува портрета на Ирина-Йозефина Франц Щиглич, позната сред приятелите и колегите си като Ирина Щиглич.
Още от съвсем малка Ирина Щиглич проявява интерес към изкуството, приоритетно музиката, но също така към рисуването и театъра – сама изработва кукли и декори, с които разиграва малки пиеси, съчинени от нея, като дори пише и сценариите за тях. Първите ѝ учители по пиано са Невена Торчанова и Зора Димитрова, които събуждат у нея интерес към различните музикални стилове и епохи. През 1949 г., когато е на 16 години, тя е изключена от Музикалното училище с основен мотив, че разпространява реакционна американска музика и до 1961 г. работи като корепетитор с различни хорови състави като Хор на слепите в България, Хор към БНБ, Девически хор към католическата църква и др. През 1961 г. тя е частично реабилитирана, като ѝ е позволено да кандидатства в Българската държавна консерватория (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"). Там Щиглич е студент по пиано в класа на проф. Люба Енчева, за която по-късно си спомня с огромна признателност най-вече заради това, че тя успява да ѝ върне самочувствието на пианист-изпълнител.
Още докато работи с Хора на БНБ, Ирина Щиглич се запознава и сприятелява с младия тогава диригент Васил Арнаудов, с когото в следващите близо четири десетилетия ще я свързва плодотворно творческо сътрудничество. И независимо че са родени в една и съща година (1933), когато Щиглич постъпва в консерваторията, вече почти на 30 години, тя става негова студентка по дирижиране.
В края на 60-те и началото на 70-те години Щиглич посещава няколко майсторски класа по орган в Чехия (тогава Чехословакия) при Милан Шлехта, Иржи Райнбергер и Сузана Ружичкова, от които научава много за интерпретацията на старинната музика и по-специално за бароковия стил.
Ирина Щиглич оставя името си в новата ни музикална история и като основател на Софийския камерен хор, носещ днес името на Васил Арнаудов, на вокалната формация "4+", както и на дамския хор „Пасторал“, понастоящем смесен, който сега е наречен на нейно име.
За творческото сътрудничество между Ирина Щиглич и Васил Арнаудов и съвместната им работа в Софийския камерен хор, смело може да се каже, че бележи една цяла епоха в българската музика от втората половина на XX век и по-специално хоровото изкуство. За създаването на Софийския камерен хор и привличането на Васил Арнаудов в него, разказва хоровият диригент проф. Теодора Павлович:
Детската любов на Ирина Щиглич към театралното изкуство я отвежда в късните ѝ години в Сатиричния театър, където отново работи като корепетитор, този път на театрални постановки. Тук тя се запознава и сприятелява с едни от големите имена на театралната ни сцена – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов и др., но човекът, който най-много печели уважението ѝ, е композиторът и ръководител на оркестъра към театъра Димитър Вълчев, с когото те остават приятели до неговата смърт през 1995. През същата тази година съдбата за втори и последен път я връща към театралния живот, когато, по предложение на режисьора проф. д-р Бистра Атанасова, тя става вокален педагог и акомпанятор в специалността "Актьорско майсторство за музикален театър" към НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов", където работи до закриването на специалността в началото на настоящия век.
Много е дълъг списъкът с музикантите – певци, диригенти и инструменталисти, с които Ирина Щиглич работи и изнася концерти в България и чужбина. Сред тях се открояват имената на Елизабет Рутгерс (неин вокален педагог, която отваря очите й за интерпретацията на немската романтична музика), проф. Лидия Ошавкова, проф. Валентин Бобевски, Методий Григоров, проф. Йосиф Радионов, Емилия Максимова, Йосиф Герджиков, Галя Йончева, Пламен Бейков, с когото посещава Москва месеци преди смъртта си, проф. Илия Йосифов, с когото имат дългогодишна съвместна дейност във Вокална студия към Културен дом "Лиляна Димитрова" (сега Културен дом "Средец") и много други. За съвместната работа на Ирина Щиглич с проф. Илия Йосифов разказва неговият внук и съименник, диригентът Илия Йосифов.
А певицата Надя Колева, част от основаната от Ирина Щиглич вокална формация "4+", споделя за своето общуване с Ирина Щиглич:
Ирина Щиглич често е канена за консултант на хорови състави в цяла България: Ямбол, Сливен, Шумен, Русе и др. През 1987, заедно с бивши хористки от СКХ "Васил Арнаудов" създава хор "Пасторал" при НЧ "Славянска беседа", чийто диригент е до края на земния си път на 21 септември 2007, и който сега, вече смесен хор, под ръководството на Марина Колева, носи нейното име. За основаването на хор „Пасторал“ и неговото настояще, Йордан Рибаров – син на Ирина Щиглич споделя:
В предаването "Студио музика" във вторник, 11 април, от 19.30 часа отбелязваме 90-та годишнина от рождението на Ирина Щиглич със записи на нейни изпълнения като пианист-солист и акомпанятор, както и на нейния глас, съхраняван в Златния фонд на Националното радио. Ще си припомним за нея и в разговор в студиото с двама от най-близките ѝ хора: сина ѝ – Йордан Рибаров и изтъкнатия хоров деятел и педагог проф. Теодора Павлович, а свои спомени от общението си с Ирина Щиглич споделят диригентът Илия Йосифов и певицата Надя Колева.
Снимки: личен архив на Ирина Щиглич
О, да! Легендарната група "Гънс ен' Роузес" обяви своето дългоочаквано завръщане в София като част от мащабното си турне през 2025 година. Вторият десант на патлаците и розите предстои отново на стадион "Васил Левски" тази вечер. Във въздуха припуква електричеството на нетърпеливото очакване за фалцетните височини на Аксел, Кавалерът на розите с..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който започва от Варна от Националното училище по изкуствата "Добри Христов", където Рая е в класа по пиано на Боян Бъчваров и я отвежда през 2009 г. в Кралската академия по музика в Лондон, с пълна..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е най-дълго провеждащият се музикален фестивал в България и най-старият с дръм и бас насоченост на Балканите. Hard Music and Sounds United (HMSU) е българско музикално движение, създадено през..
Държавна опера - Русе за първи път взема участие във фестивала “Опера на върховете“, който се провежда за десета година на Белоградчишките скали. Фестивалът започва на 1 август и ще продължи до 6 септември . Русенската опера ще представи седем спектакъла под открито небе. Първият, с който ще бъде отрит “Опера на върховете“, e мюзикълът “Зоро”. В..
This is me. This is US! е тазгодишният наслов на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново", който се открива на 19 юли и се организира от Националната Секция за България на CIOFF – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства – официален партньор на ЮНЕСКО. БНР е медиен партньор на събитието, чийто..
В епизод 597 "Трамвай по желание" среща своята публика с талантливия млад писател и автор на бестселъри Васил Попов. Васко става широко популярен с..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg