Мартина Троанска с номинация за кинонаградата 355 на фондация "Стоян Камбарев"

Гледахме Мартина Троанска в "Рибена кост" – филмът на Драго Шолев, който представя абсурдността на реалния живот, в която човек, докато се оглежда в окото на умрял делфин, може да прозре безсилието на местната власт. Гледахме я и в "Изкуството да падаш" – филмът на Орлин Милчев, който спечели наградата на публиката на София филм фест, превзе и София филм фест на брега в Бургас, а сега предстои да тръгне по кината. Идеята ѝ за филма "Голям" обаче, който говори за порастването, смъртта и начина, по който тя преминава през съзнанието и емоционалността на едно малко дете, сега я нарежда сред номинираните за наградата за кино 355 на фондация "Стоян Камбарев".

Журито я отличава като един от тримата филмейкъри с висока мотивация, оригинални идеи и силна страст за кино, които тази година заслужават да се борят за приза. За това също има причина.

Едва 15-годишна Мартина печели второ място в младежки конкурс за кино. След това завършва класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ с награда "Най-най-най" за най-добра актриса във випуска. Има номинация ИКАР 2019 в категория "Дебют". През 2021 г. снима и дебюта си като режисьор – късометражната адаптация на Чеховия разказ "Анюта". Филмът е селектиран в над 10 международни фестивала. В момента учи кинорежисура при Георги Дюлгеров в НБУ и завършва втория си късометражен филм "Сърце на заек".

Мартина Троанска е емоционална и силно се влияе от киното, което гледа, от авторите, които разказват в него. Всъщност точно това я привлича в седмото изкуство – възможността да бъде един от разказвачите на истории. Вълнува се от безсюжетната и безсловесна действеност, от метафизиката на една история, но вярва, че киното има нужда и от много повече, за да достигне до разнообразна публика, която да го почувства и изживее. Според нея то преди всичко трябва да дава тъкан, плът, дихание и светлина.

Като режисьор, Мартина се надява да попадне на точния сценарист, с когото да говорят на един език и да имат общо виждане за филмовия разказ, който пресъздават на екрана. Като човек на изкуството обаче, тя се притеснява от плахостта и посредствеността на изкуството, което се създава в момента. То е толкова политкоректно, че стои като цензура, а не като реална либерализация.

В "Кино с думи" Мартина Троанска разказа повече за това свое виждане и за киното въобще. Чуйте разговора с нея в звуковия файл.

Снимка – НАТФИЗ