Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартина Троанска с номинация за кинонаградата 355 на фондация "Стоян Камбарев"

Мартина Троанска
Снимка: НАТФИЗ

Гледахме Мартина Троанска в "Рибена кост" – филмът на Драго Шолев, който представя абсурдността на реалния живот, в която човек, докато се оглежда в окото на умрял делфин, може да прозре безсилието на местната власт. Гледахме я и в "Изкуството да падаш" – филмът на Орлин Милчев, който спечели наградата на публиката на София филм фест, превзе и София филм фест на брега в Бургас, а сега предстои да тръгне по кината. Идеята ѝ за филма "Голям" обаче, който говори за порастването, смъртта и начина, по който тя преминава през съзнанието и емоционалността на едно малко дете, сега я нарежда сред номинираните за наградата за кино 355 на фондация "Стоян Камбарев".

Журито я отличава като един от тримата филмейкъри с висока мотивация, оригинални идеи и силна страст за кино, които тази година заслужават да се борят за приза. За това също има причина.

Едва 15-годишна Мартина печели второ място в младежки конкурс за кино. След това завършва класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ с награда "Най-най-най" за най-добра актриса във випуска. Има номинация ИКАР 2019 в категория "Дебют". През 2021 г. снима и дебюта си като режисьор – късометражната адаптация на Чеховия разказ "Анюта". Филмът е селектиран в над 10 международни фестивала. В момента учи кинорежисура при Георги Дюлгеров в НБУ и завършва втория си късометражен филм "Сърце на заек".

Мартина Троанска е емоционална и силно се влияе от киното, което гледа, от авторите, които разказват в него. Всъщност точно това я привлича в седмото изкуство – възможността да бъде един от разказвачите на истории. Вълнува се от безсюжетната и безсловесна действеност, от метафизиката на една история, но вярва, че киното има нужда и от много повече, за да достигне до разнообразна публика, която да го почувства и изживее. Според нея то преди всичко трябва да дава тъкан, плът, дихание и светлина.

Като режисьор, Мартина се надява да попадне на точния сценарист, с когото да говорят на един език и да имат общо виждане за филмовия разказ, който пресъздават на екрана. Като човек на изкуството обаче, тя се притеснява от плахостта и посредствеността на изкуството, което се създава в момента. То е толкова политкоректно, че стои като цензура, а не като реална либерализация.

В "Кино с думи" Мартина Троанска разказа повече за това свое виждане и за киното въобще. Чуйте разговора с нея в звуковия файл.

Снимка – НАТФИЗ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40