"Идеята за създаване на Гаранционен фонд съществува отдавна. През годините неведнъж тя е била на дневен ред за обсъждане. Нуждата от такъв фонд назря най-вече по време на пандемията заради огромните плащания, които туроператорите трябваше да извършат към потребителите за кратки срокове от време. Тъй като застраховките, които функционират в момента за туроператорска отговорност, се активират единствено и само при обявяване на несъстоятелност на даден туроператор."
Това обясни Димитрина Горанова, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, пред БНР.
Още през 2021 г. няколко браншови организация внесоха своите предложения и проекти в Министерство на туризма, за да се създаде Гаранционен фонд, който да обезщетява туристите при пропаднали пътувания и почивки, на мястото на сегашните застраховки "Отговорност на оператора". Едва сега бяха направени първите стъпки на ниво работна група за създаването на работещ туристически Гаранционен фонд.
"Идейният проект, които ни беше представен от Министерство на туризма, от наша гледна точка е непълен. В същност това, което той представя, са няколко варианта за финансиране на фонда от гледна точка на вноските, които туроператорите трябва да правят“, посочва Димитрина Горанова.
От браншовата организация споделят, че до този момент не е представен анализ на пазара, който да определи каква трябва да е целевата сума или размера на капитала за създаването на този фонд. Не е уточнено и кои туроператори имат право да участват, която от своя страна налага промени в Закона за туризма.
"Има туроператори, които притежават същия лиценз, но те работят с чуждестранни партньори във връзка с входящия туризъм в България и всъщност нашите туроператори няма да сключват нито застраховка, нито да участват в Гаранционен фонд, защото чуждият им партньор трябва да обезпечи крайното пътуващо лице“, казва още Димитрина Горанова.
От бранша припомнят, че през 2021 г. е била обсъждана възможността за осигуряване на целеви финансов ресурс, който да е не по-малък от 200 млн. лева чрез Българската банка за развитие за рефинансиране на кредити на туристическия сектор към банките.Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
