Да погледнеш към хералдиката с усмивка или още нещо за изкуството като дух, ефимерно забавление или шоу, както и за отсъствието на хералдичните форми, като изгубена ценност в българската история.
Изложбата "Хералдични рисунки" събира произведения на доц. д-р Стоян Дечев от последните седем години. Те могат да бъдат видени в галерия "Сердика“ до 10 май.
"Рисунките не са съвсем "хералдични“. Даже някой ги нарече "хидравлични“ и дали това е един linguae lapsus, или е умишлено, няма значение, защото истината не избира форми, в които да ни се покаже. И понеже хидравликата намира приложение в подемната техника, ако тези рисунки повдигнат духа на някого, толкова по-добре“, казва доц. д-р Стоян Дечев.
Той споделя, че това не са рисунки, защото обикновено рисунката се свързва с някаква спонтанност с ерупция на артистичност. Докато творбите, които художникът представя, са доста премислени, направени с чернови, в един малко по-продължителен период, за да има в тях някакъв порядък и може би това е връзката с хералдиката. Не теоретически, а като художествена практика.
"Знаете, че когато фалшификаторите правят пари, нарочно допускат някакви дребни грешки, за да може присъдата да бъде по-лека. Аз съм направил нещо подобно, написал съм "хералдични“, а правилната дума във всички речници е обозначена, като "хералдически“ и така търся снизхождението на публиката“, посочва доц. Дечев.
Достатъчен е примерът с герба на София. Той е проектиран в началото на XX век в монархическа България и реално е доста далече от класическите норми на изкуството за герба, неговият девиз е заимстван от девиза на Париж.
"Най-характерното за хералдиката е, че тя не си служи с конкретни неща. Всичко там трябва да бъде алегория, символи и иносказания“, казва още той.
И допълва, че в съвременния свят изкуство се прави все по-лесно, но все по-трудно се възприема.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Изложбата "Истории зад фасадата" на Регионалния исторически музей София ще се открие днес в Централните хали от 19 часа . Тя показва своеобразен разказ от лични истории за хората, построили и живели в едни от най-емблематичните къщи в столицата. Йордана Николова, археолог и част от проекта "Клада бг" на музея, разказва, че екипът им е обикалял из 40..
На 13 и 14 септември в Народния театър "Иван Вазов" на камерна сцена са премиерните спектакли на "Бебе на борда" от Кристофър Дюранг . Режисьор на представлението е Василена Радева. То се реализира по програмата "Театър+". Кристофър Дюранг умее да разкрива болката и гнева емоционално и изтънчено. Той е сред най-забавните съвременни комедиографи..
Днес (12 септември) започва Международният форум "Брацигово – каменният поток на времето" , който ще продължи до 14 септември . За опазването на недвижимото архитектурно наследство, археологията и традициите в "Нашият ден" говори архитект Десислава Димитрова . Началото на форума е поставено през 2021 година от Камарата на архитектите в..
В разгара на софийската Алея на книгата в "Нашият ден" разговаряме с Неда Узунколева , автор на романа "Днес не ми се излиза" , носител на Наградата "Южна пролет", както и с Або Славчев , писател, редактор, радиоводещ – за книгите, поколенческите различия, света на 90-те години, и света на XXI век. Радослав Бимбалов: Много важно е да..
Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем. В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое" , който вече може да бъде намерен на Алея на книгата. Оруел написва антиутопията "1984" през..
В епизод 554 "Трамвай по желание" среща своята публика с уникалния кърджалийски "глас на България" Мария Колева. За широката публика у нас Мария става..
София е домакин на първия за България професионален уъркшоп по фламенко. Ръководител на уъркшопа е испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос..
"Автентичната сурова фолк банда от делтата на Медуей", The Singing Loins ще открие есенния сезон на "Аларма Пънк Джаз" тази събота (14 септември)..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg