Вчера беше представен първият доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет.
Според доклада на Пламен Ненов – професор по макроикономика, Norwegian Business School, от 2000 до 2019 г. икономиката в София се е развила в пъти по-добре от останалата част на страната. След кризата от 2009 г. икономиката в голямата част от страната извън София почти не се развива.
“Първият доклад беше изработен от Пламен Ненов и касае регионалното развитие на страната. В своя доклад той показа, че не просто имаме едно развитие на различни скорости, а имаме дивергенция. София продължава да расте с всяка година, докато останалата част от страната стагнира, расте с много ниски темпове и се отдалечава от столицата“.
Това каза в интервю за БНР вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
По думите му това е интересно не само по линия на икономическата активност, не само по отношение на средната работна заплата, но и по отношение на заетостта:
“Ако заетостта е 100%, това означава, че всеки, който иска да има работа, работи на пълен работен ден, не е в сезонна заетост и т.н. Тази пълна заетост обаче се постига само в София, в останалите части на страната, дори там, където има ниска безработица, заетостта спрямо трудоспособното население е относително ниска.
Това означава, че има само сезонна активност в някои части от страната или че много хора са на половин работен ден, или пък, че има много безработни. Това са различни ситуации, но във всяка от тях сме под потенциала на икономиката“.
Според вицепремиера Пеканов имаме възможност да произвеждаме повече, което носи по-високи доходи, но това не се случва и този проблем обуславя много притеснителни тенденции в страната, не само икономически, но и демографски. Регионите не достигат пълния си потенциал, което води до изтласкване на хора.
Обезлюдяването – как може да спре?
В ефира на “Нашият ден“ Пеканов посочи, че предложенията, които са били обсъдени, са в три насоки: първата е по-добро и по-фокусирано използване на средствата в Европейския съюз за регионите извън София. Това е нещото, което и той подкрепя.
Второто предложение е по някакъв начин бюджетът също да обръща внимание на този проблем. Да се изградят и прилагат регионални икономически политики.
“От години се говори за фискална децентрализация. Това е едно от най-важните големи политически решения, затова ще ни трябва редовен кабинет“, посочи той.
Според него, не на последно място, трябва да признаем завръщането на т.нар. "индустриална политика", която е била отхвърлена дълги години от икономистите, като една прекалена интервенция на държавата. Държавата да стимулира отделни региони и да решава, че дадени производства трябва да са там.
Индустриалните зони...
В предаването Атанас Пеканов посочи също, че първите индустриални политики вече са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.
"Държавата трябва да изгради инфраструктурата, за да дойдат тези производства. Те няма да дойдат на едно отдалечено и несвързано място, те ще дойдат там, където могат веднага да започнат да строят, да изграждат и да произвеждат. Правихме такава стъпка преди около месец със създаването на Държавната индустриална зона "Доброславци". В ХХI век конкуренцията е огромна, ние се борим с другите страни, за да дойдат тези производства тук, а не другаде. Смятам, че нещата по тази линия се движат добре."
Вицепремиерът акцентира и върху това, че потенциалните производители в момента търсят възможност да дойдат до основните си пазари.
"Ако искат да продават електромобили, например в Германия и Франция, за тях ще бъде най-скъпо те да се произвеждат там, затова търсят възможност да бъдат близко до основния си пазар, където факторите на производството са малко по-евтини."
Ролята на образованието...
Вицепремиерът подчертава още, че България има добри традиции в математиката, инженерството и компютърните науки, но и че образованието трябва постоянно да се напасва към новото развитие на икономиката и пазара.
"Миналата година в топ 1000 в университетите на света нямаше български университет, следващата година трябва да има. Трябва ясно да казваме колко е важно образованието. Да казваме, че това е нещото, което води до успех", посочва още той.
Има ли възможност за бюджетен дефицит от 3%?
"Смятаме, че дефицитът трябва да бъде по-нисък, но сме оставили крайното решение в ръцете на парламента. Данъчните въпроси са изконно едно от най-демократичните решения. Ние продължаваме заложените политики по отношение на пенсиите и на учителските заплати. Имаше предложения, които дойдоха от нас предишните месеци, те бяха абсолютно отхвърлени от партиите, сега има възможност те да решат", коментира още Атанас Пеканов.
Инфлацията
"Ръстът на цените на храните всеки месец намалява, но се стремим да намалее още повече", казва още вицепремиерът Пеканов в ефира на "Нашият ден".
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg