"Когато станал Петко на 15 години, не слушал баща си и започнал да ходи в селския метох да се учи да чете и пише. В училището той се отличавал със сериозност и внимание в работата му и до 17-годишната си възраст той се научил да прочита гръцки думи и да пише с гръцки букви български думи, като в онова време по южните и източните поли на Родопите новобългарския язик и новобългарското писмо не бяха въведени, а старославянското писмо бе съвършено изчезнало. Това било в 1861 г., когато във всичките родопски християнски села гръцкия език пееха в черквите и учеха в училищата."
Този Петко, за когото пише Христо Попконстантинов, е знаменитият капитан Петко войвода, роден в с. Доган Хисар, Дедеагачко, Западна Тракия или в полите на Югоизточните Родопи, а историята е показателна за езиковата ситуация по българските земи в средата на 19 в., когато кипи Българското възраждане.
Обикновено свързваме този исторически период с будните градчета отсам и оттатък Балкана, родили големите фигури на националните, просветните и духовните борби на народа ни. Как обаче протича Възраждането в Родопите и кои са неговите най-ярки изразители и водачи – за това май много не знаем. Затова в предаването "За думите" се обръщаме към запаления познавач и изследовател на историята на родопчани и прекрасните родопски говори и традиции – доц. Георги Митринов, самият той роден в този красив български край.
В цялата българска езикова и етническа територия по времето, когато започва Възраждането, родният български език е подложен на натиск от една страна от турския – официалния административен език на Османската империя, а от друга – от гръцкия – езикът на църквата, търговията и "високата" образованост. Това важи и за Родопите, където ситуацията е още по-тежка заради големия процент ислямизирано население и заради близостта и силното влияние на гръцкия фактор. За Източните и Западните Родопи възрожденските процеси завършват чак в началото на ХХ век.
В Среднородопието макар и трудно, на "скокове" и със закъснение борбата за национално, духовно и езиково еманципиране на българите върви, както навсякъде по българските земи. Началото поставя една забележителна фигура, за която почти няма запазени исторически сведения – поп Глигорко или йеромонах Григорий, таксидиот от атонски манастир, който въвежда богослужение на роден език, обучава децата на родопчани и подготвя свещеници. Според силите и възможностите си местните преписвачи на дамаскини и учебни помагала се опитват да ги направят разбираеми за хората като търсят съответствия за понятията на няколкото езика, познати най-вече на мъжкото население – родния български родопски говор, турски и гръцки. Чуйте повече в звуковия файл.
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници. Фестивалът е сред най-големите научни събития в света и за всички, които искат да участват в дискусии..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас. Създателка и ръководителка на клуба е учителката по философия Диляна Филипова, която подбира и адаптира..
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да й гостувам...
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е единствено място в България, където се изучава физическа океанография и групата ни тук е една от..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Художниците Цветелина Русалиева и Илиян Рач о в откриха съвместна изложба в галерията Аrea Contesa Arte в сърцето на Рим, която продължава до 10 ноември..
"Чумата" е весел разказ за сериозни неща в превод на Аглика Олтеан. Сценичната обработка и постановката са на Боил Банов, сценографията – на Юлияна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
