"Когато станал Петко на 15 години, не слушал баща си и започнал да ходи в селския метох да се учи да чете и пише. В училището той се отличавал със сериозност и внимание в работата му и до 17-годишната си възраст той се научил да прочита гръцки думи и да пише с гръцки букви български думи, като в онова време по южните и източните поли на Родопите новобългарския язик и новобългарското писмо не бяха въведени, а старославянското писмо бе съвършено изчезнало. Това било в 1861 г., когато във всичките родопски християнски села гръцкия език пееха в черквите и учеха в училищата."
Този Петко, за когото пише Христо Попконстантинов, е знаменитият капитан Петко войвода, роден в с. Доган Хисар, Дедеагачко, Западна Тракия или в полите на Югоизточните Родопи, а историята е показателна за езиковата ситуация по българските земи в средата на 19 в., когато кипи Българското възраждане.
Обикновено свързваме този исторически период с будните градчета отсам и оттатък Балкана, родили големите фигури на националните, просветните и духовните борби на народа ни. Как обаче протича Възраждането в Родопите и кои са неговите най-ярки изразители и водачи – за това май много не знаем. Затова в предаването "За думите" се обръщаме към запаления познавач и изследовател на историята на родопчани и прекрасните родопски говори и традиции – доц. Георги Митринов, самият той роден в този красив български край.
В цялата българска езикова и етническа територия по времето, когато започва Възраждането, родният български език е подложен на натиск от една страна от турския – официалния административен език на Османската империя, а от друга – от гръцкия – езикът на църквата, търговията и "високата" образованост. Това важи и за Родопите, където ситуацията е още по-тежка заради големия процент ислямизирано население и заради близостта и силното влияние на гръцкия фактор. За Източните и Западните Родопи възрожденските процеси завършват чак в началото на ХХ век.
В Среднородопието макар и трудно, на "скокове" и със закъснение борбата за национално, духовно и езиково еманципиране на българите върви, както навсякъде по българските земи. Началото поставя една забележителна фигура, за която почти няма запазени исторически сведения – поп Глигорко или йеромонах Григорий, таксидиот от атонски манастир, който въвежда богослужение на роден език, обучава децата на родопчани и подготвя свещеници. Според силите и възможностите си местните преписвачи на дамаскини и учебни помагала се опитват да ги направят разбираеми за хората като търсят съответствия за понятията на няколкото езика, познати най-вече на мъжкото население – родния български родопски говор, турски и гръцки. Чуйте повече в звуковия файл.
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
