Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Атанас Мангъров

Защо ваксинациите в детска възраст срещу смъртоносни болести са важни?

По време на пандемията 67 милиона деца по света са пропуснали по една или две животоспасяващи ваксини

Снимката е илюстративна
Снимка: @pixabay

Европейската имунизационна седмица тази година се провежда от 23 до 29 април и ще премине под мотото: "Всяка доза има значение“. Инициативата е на СЗО и началото е поставено през 2005 г. и от тогава досега тя се провежда всяка последна седмица на месец април. През 2023 г. Европейската имунизационна седмица е насочена към необходимостта от подобряване на ваксинационния обхват поради отчетения спад в имунизациите по време на пандемията.

Общо 67 милиона деца са пропуснали една или повече потенциално животоспасяващи ваксини по време на пандемията, сочи проучване на УНИЦЕФ.

Защо хората по целия свят са загубили доверие във важността на рутинните ваксинации в детска възраст срещу смъртоносни болести, като морбили и полиомиелит, коментира в ефира на "Нашия ден" доц. д-р Атанас Мангъров, началник на Първо детско отделение на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров" ЕАД – София.

"Това се дължи на факта, че по време на пандемията от Covid-19 обикновените детски ваксини, които са правени по правилата на изкуството и които са достатъчно добре изпитани и ефективни, бяха използвани като щит, зад който се скриха новите ваксини срещу Covid-19. Те не бяха направени по правилата изкуството“, казва доц. д-р Атанас Мангъров.

Доц. Атанас Мангъров

Той допълва, че това бяха ваксини, които бяха създадени набързо. Те не бяха изпитани, както другите ваксини. Оказа се, че те не предпазват от заболяването. Оттук се породи недоверието към животоспасяващите ваксини, които присъстват от години в имунизационните програми.

"Нормалният срок, за който може да се създаде и изпита една ваксина, е около 10-20 години“, посочва доц. д-р Мангъров.

В момента в детското отделение, където работи доц. Мангъров, са настанени деца с ротавирусни ентерити и менингити, които не са ваксинирани. Засега морбили не се наблюдава.

"Когато се натрупа неимунизирано население, в един момент искрата пламва и може да стане това, което се случи през 2009-2010 г. когато имахме над 24 000 случая на морбили, като основната част бяха неимунизирано население“, припомня той. 

И допълва, че хората, трябва да разберат, че това, което се прави на техните деца, е надеждно и предпазва от сериозни заболявания. Прилагането на ваксини, в съответствие с Националния имунизационен календар, е изключително важен процес, който започва от самото раждане и продължава през целия живот, защото ваксините предлагат защита за всички възрасти. 

Целия разговор с доц. д-р Атанас Мангъров можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20